Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Катон обаче веднага съзря проблема. Трите реда дантели на левия й ръкав бяха напъхани в ръкава, вместо да висят свободно над лакътя й. Сигурно се е обличала набързо и е пъхнала ръцете си в ръкавите как да е. Взе ръката й и търпеливо оправи дантелите.
— Целите са намачкани — каза той. — По-добре да свалиш роклята и…
Пред вътрешния му взор изведнъж изникна със стряскаща интензивност невероятно живата картина на голото тяло на жена му.
— Да, милорд? — запита меко Фийби. Катон премига, за да отпъди видението.
— Кажи на камериерката си да изглади намачканото — довърши той с твърд тон.
— Да, милорд — Фийби направи реверанс, впила поглед в него. — Но може би няма да има време преди църква.
Време за… Погледът му се плъзна по съблазнителната издутина на гърдите й и после към усмихнатото й лице. Господи, какъв изумителен цвят имат очите й!
— Върви — каза той. — Камбаните скоро ще бият.
— О… да… много добре.
Тя продължи да се усмихва все така сияйно, без да сваля погледа си от неговия. За миг остана неподвижна. Мислеше, че Катон с мрачното черно кадифе и снежнобялата риза с простата дантелена яка е несравнимо по-елегантен от Брайън Море с всичките му богати украси по дрехите.
Катон тръгна към вратата и я отвори с нарочен жест.
— А… да, веднага — каза Фийби и изхвърча покрай него. Катон затвори плътно вратата, усещайки известно облекчение. Обърна се отново към Брайън.
— Тези документи, които си донесъл, са много интересни. — И той взе купчина пергаментови листа от бюрото си. — Този списък с амуниции от Оранжкия крал, например. Но… — и той прелисти документите. — Честно казано, не съм особено сигурен доколко тази информация е нова. От няколко седмици знаем за амунициите.
— Така си и помислих, че вече знаете — отвърна Брайън с плаха усмивчица. — Но предполагам, не сте знаели точно какво съм донесъл.
— Не — съгласи се Катон, взрян в документите.
— Сигурен съм, разбирате, че не посмях да поема прекалено голям риск. Ако не ми вярвате… поне повярвайте, че съм се разкаял… — И Брайън се засмя донякъде самоуверено. — Не можех да рискувам да предавам жизненоважна информация. Но поне намеренията ми са искрени.
Катон вдигна очи и погледна замислено доведения си син.
— Предпазлив, както винаги, а, Брайън? — измърмори той. — Не рискуваш прекалено много, докато не се увериш, че е сигурно.
Лицето на Брайън поморавя.
— Обвинявате ли ме, милорд?
Катон поглади брадичката си, все още замислен.
— Покаянието ти не звучи особено уверено — отбеляза той. — Както и да е, разбирам те, ако това ще те успокои. Но по същата причина ти сигурно няма да искаш да дойдеш с нас на църква? Възможно е още да не е в твой интерес да демонстрираш, че си тук.
Брайън нямаше друг избор, освен да се съгласи. Вторият му баща винаги четеше в душата му… винаги успяваше да му измъкне почвата изпод краката.
Катон кимна кратко.
— Днес следобед ще отидем до главния щаб, където можеш да се представиш на висшето командване. Не мога да решавам сам и съм сигурен, че те ще ти зададат много въпроси.
Той подкани Брайън с жест да мине пред него, двамата излязоха от кабинета, после Катон заключи вратата и пусна ключа в джоба на палтото си.
— Ще те представя на госпожа Бисет. Тя ще се погрижи за тебе, докато ме няма.
Камбаните на селската църква вече бяха започнали да бият, когато Катон, Оливия и Фийби излязоха от къщата.
Брайън ги наблюдаваше от прозореца на спалнята си. Катон вървеше малко зад момичетата, вятърът развяваше наметалото му, разкривайки сдържаната елегантност на жакета и панталоните му. Високата му черна шапка не бе украсена с нищо, а обточената с кожи яка на наметалото бе вдигната, закривайки ушите му. Брайън знаеше, че практично-елегантните и нехайно-разкошни дрехи на втория му баща отразяваха самата му личност. Маркиз Гранвил беше уверен, властен, силен и това си личеше по вида му. Нямаше да бъде лесна жертва.
Докато Брайън ги наблюдаваше, Фийби се подхлъзна на заледената пътека. Катон сякаш го бе предвидил и почти преди да се случи, обви ръка около талията й, за да я задържи. Тя го погледна с нажалена усмивка, прехапвайки устни. Катон поклати глава, поправи бонето й, което явно се бе килнало под огромната качулка на наметалото, и я хвана здраво за ръка.
Интересно, помисли Брайън, спомняйки си как почти автоматично Катон бе оправил подгънатия ръкав на жена си. Това издаваше фамилиарност, която не бе характерна за него.
Брайън се намръщи, поглаждайки брадичката си. Лесно се бе отървал от Даяна. Тя беше склонна да приема подаръците, които й пращаше тайно, и дори, както му се струваше, се бе наслаждавала на нелегалната кореспонденция със скрития си „обожател“.