Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Уимез пое заостреното сечиво и начерта няколко линии по протежение на ръба, поколеба се, сетне добави още една.
— Толкова видях със сигурност — заяви той и заби костния нож в калта.
Тюли взе писеца и добави още три.
— Тези бяха изостанали от другите. Единият изглеждаше съвсем млад, а може и да е бил без сили.
Дануг хвана костта за маркиране и отбеляза още една линия.
— Мисля, че имаше близнак. Видях още един на разстояние от стадото. Ти видя ли и двата, Диджи?
— Не си спомням.
— Тя не сваляше очи от Бранаг — усмихна се дружелюбно Уимез.
— Това място е на около половин ден път оттук, нали? — попита Талут.
— Половин ден стегнат ход — кимна Уимез.
— Тогава трябва веднага да тръгваме. — Водачът се замисли за миг. — Отдавна не съм бил по тези места. Ще ми се да знам какъв е релефът на местността. Чудя се…
— Ако някой иска да потича, може да избърза напред и да го огледа, а после да ни пресрещне — отгатна Тюли мислите на брат си.
— Разстоянието е голямо за бегач… — рече Талут и погледна към Дануг.
Източеният младеж понечи да се обади, но Айла го изпревари.
— Това разстояние не дълго за кон. Кон тича бързо. Мога да отида с Уини…, но не знам място — каза тя.
В първия миг по лицето на Талут се изписа изненада, заменена скоро след това от широка усмивка.
— Бих могъл да ти дам карта! Като тази — посочи той рисунката върху пръстта.
Талут се огледа, зърна захвърлена отломка от счупен бивник край купа кости за огрев и измъкна острия си кремъчен нож.
— Гледай, вървиш на север, докато стигнеш до големия поток. — Той започна да дълбае зигзагообразни линии, обозначавайки водната площ. Преди това трябва да прекосиш един по-малък ручей. Гледай да не се объркаш.
— Не разбирам карта — намръщи се Айла. — Не виждала карта преди.
Очевидно разочарован, Талут отново захвърли парчето бивник върху купа.
— Не може ли някой да отиде с нея? — предложи Джондалар. — Конят може да носи двама души. Яздили сме го заедно.
— Това е добра идея! — усмихна се отново Талут. — Кой иска да отиде?
— Аз ще ида! Знам пътя — прозвуча един глас, бързо последван от втори:
— Знам пътя! Току-що се връщам оттам.
Бяха се обадили Лати и Дануг, а неколцина други изглеждаха готови да ги последват.
Талут погледна първо единия, после другия, па сви рамене, разпери ръце и се обърна към Айла:
— Избирай.
Айла се вгледа в младежа: бе висок почти колкото Джондалар, риж като Талут, със светъл мъх — наченки на бъдеща брада. Сетне погледът и се спря на източеното слабо девойче, което все още не бе жена, макар да се доближаваше до зрелостта, с тъмно руса коса, малко по-светла от тази на Нези. И в двата чифта очи се четеше трепетна надежда. Не знаеше кого да предпочете. Дануг бе почти мъж. Айла си помисли, че би трябвало да вземе него, но нещо в Лати и напомняше за самата нея и в съзнанието и изплува пълния с копнеж поглед на момичето, когато за пръв път видя конете.
— Мисля, че Уини върви по-бързо, ако товар не прекалено тежък. Дануг е мъж — усмихна му се Айла продължително и топло. — Мисля, че по-добре този път Лати.
Дануг кимна смутено и отстъпи назад, като се опитваше да се справи с неочаквания изблик на завладелите го смесени чувства. Изпитваше дълбоко разочарование, че избранницата бе Лати, но ослепителната усмивка на Айла, когато го бе нарекла мъж, бе накарала кръвта да нахлуе в лицето му, а сърцето му да забие по-бързо. При това, усети и смущаващо стягане в слабините.
Лати трескаво облече меките и леки дрехи от кожа на северен елен, които носеше по време на път, стегна раницата си, добави храната и водата, които Нези приготви за нея и излезе навън, готова да тръгне, още преди Айла да се облече. Сетне видя как Джондалар помага на Айла да завърже плетените кошове със самоделния хамут, оставяйки ги да висят като дисаги от двете страни на Уини. В единия кош, върху другите си принадлежности, Айла сложи храната и водата, които Нези и даде за из път, после взе раницата на Лати и я пъхна в другия плетен панер. Сетне се хвана за гривата на Уини, подскочи и в миг се намери на гърба и. Джондалар помогна на момичето да се качи. Седнала пред Айла, Лати гледаше хората от своя бивак от гърба на жълтеникаво-кафявия кон с препълнени от щастие очи.
Дануг се приближи до тях с известна срамежливост и подаде на Лати отломъка от бивник.
— Ето, дръж, завърших картата на Талут, та да ви е по-лесно да намерите мястото — рече тай.
— О, благодаря ти, Дануг! — възкликна Лати и обви врата му с ръце.
— Да, благодаря, Дануг — усмихна му се Айла и отново сърцето му заби неудържимо.
Лицето на Дануг придоби почти същия цвят като рижата му коса. Когато, възседнали кобилата, жената и момичето поеха нагоре по стръмнината, той им махна с обърната към лицето си длан — жест, означаващ „Щастливо завръщане!“