Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

Белег със знака на Одисей

Одисей оставя да бъде разпознат от определен брой лица, на чиято подкрепа разчита. Първо от Телемах, завърнал се от поход, който е предприел, за да научи нещо за баща си. По пътя за дома едва се е измъкнал от клопка, която са му заложили известените за заминаването му женихи. Те са искали да се възползват от случая, за да го убият и след това да се оженят за Пенелопа без някой да им пречи. Да се ожениш за Пенелопа значи да се настаниш в постелята на Одисей, царското легло, и следователно да станеш повелител на Итака. Предупреден от Атина, Телемах избягва засадата, акостира не на това място, на което го чакат, и отива право при Евмей.

Първа среща на Телемах и Одисей. Евмей тръгва да извести на Пенелопа, че синът й е жив. Одисей и Телемах са сами в колибката на свинаря; появява се Атина. Одисей я вижда, кучетата надушват присъствието й, уплашват се, настръхват, подвиват опашки и се скриват под масата. Телемах от своя страна не вижда нищо. Богинята повиква Одисей да излезе с нея навън. Докосва го с вълшебната си пръчица и Одисей си възвръща предишния облик. Вече не е ужасен на вид, а е подобен на боговете, живеещи в просторното небе. Телемах го вижда да влиза в колибата и не вярва на очите си: как така стар просяк може да се превърне в бог? Одисей се представя, но синът му не иска да повярва, преди да е получил от него някакво доказателство. Одисей не му дава такова, освен дето го нахоква така, както баща хока сина си. „Няма ли да престанеш? Баща ти стои пред теб, а ти не го познаваш?“ Естествено, Телемах не може да го познае, защото никога не го е виждал. „Казвам ти, че аз съм Одисей.“ Налагайки се по този начин, Одисей поставя себе си по отношение на Телемах в положение на баща. Телемах до този момент не е бил в никакво положение, защото още не е мъж, но същевременно вече не е дете, защото зависи от майка си, при все че претендира да е свободен: той е в двусмислено положение, но фактът, че баща му е тук, този баща, за който той дори не знае дали е жив и дали наистина е негов, въпреки всичко, което са му казвали — та когато той вижда, че пред него стои баща му от плът и кръв и му говори така, както баща говори на син, тогава не само Одисей се чувства утвърден в идентичността си на баща, но и Телемах най-сетне се утвърждава в идентичността си на син. Двамата стават две определения в едно социално, човешко, строящо идентичността им взаимоотношение.