Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Бих желал да зная въз основа на какви доказателства ме обвинявате. Вие не ще намерите…

— Зная. Ти не успя да извършиш сделката, нямаше време. Но си бил видян в компанията на чуждоземните, които ни се изплъзнаха.

— За какви чуждоземци говорите?

Беше почти готова да повярва, че наистина не знае.

— Жена на възраст около седемнайсет стандартни години с бяла коса и кожа на лицето.

— Тя не е контрабандистка! — Енгенит се отмести от колата разгневен.

— Беше с тях, когато отидохме да ги арестуваме — обади се Гъндалийну. — Удари инспектора и избяга с останалите.

— Тя е Лятно момиче от Уиндуърд. Казва се Муун Даунтрейдър. Докарах я и я оставих в странноприемницата, защото… — той млъкна. Джеруша се зачуди какво се страхуваше да каже. — Тя не знае нищо за това.

— Тогава защо им помогна да избягат?

— Какво, по дяволите, бихте направили вие, ако току-що бяхте пристигнали от Лятното царство и към вас се спуснат двама с извадени парализиращи револвери? — Възбуден, той направи две крачки. — В името на хилядите богове, бихте ли имали време за размисъл, ако бяхте на нейно място?

Джеруша направи гримаса, а после се помъчи да се усмихне.

— Можеш да разгледаш нещата и обратно — не можеше да разбере защо той защитава момичето. Дали пък не му е любовница?

— Според вас всички са избягали, така ли?

Гъндалийну кисело се засмя.

— За човек, който нищо не знае, проявяваш адски интерес към станалото тази нощ.

Енгенит не му обърна внимание и продължи да очаква отговор.

— Избягаха всички. Техният кораб напусна Тийумат безпрепятствено — Джеруша видя как лицето му промени изражението си, но това не беше облекчение.

— Всичките? Искате да кажете, че тя е заминала с тях? — думите прозвучаха така, сякаш устата му се бе вдървила.

— Точно така — тя кимна и притисна здравата си ръка върху болния лакът, за да намали болката. — Взеха я със себе си. Да не би да искаш да ни убедиш, че е била случаен наблюдател, местен човек?

Енгенит се обърна и удари с юмрук предното стъкло на машината.

— Грешката е моя…

И моя. Ако я бяхме хванали, всичко щеше да е наред. Така става, когато се опитвате да нарушавате законите. Джеруша тихо изруга.

— Каква ти беше тя, гражданино Енгенит? — попита Гъндалийну. — Изглежда не е случаен непознат.

— Тя е сибила — той отново ги погледна. — Сега, и да ви кажа, е без значение.

Джеруша вдигна учудено вежди.

— Сибила? — Студеният вятър от залива я захапа с острите си ледени зъби. — Нима… това трябва да има някакво значение за нас?

— Хайде сега, инспектор, не се правете на наивна — отговори хладно Енгенит.

— Ние се подчиняваме на закона, прилагаме закона — лъжец, — а законът защитава сибилите, дори на Тийумат.