Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Голдмунд остана зле настроен и мълчалив чак до вечерта. Но тъй като този ден не попаднаха на обитаемо място и не откриха никакви човешки следи, трябваше да бъде благодарен, че Виктор намери кът за нощуване, че в края на гората между два дънера той издигна заслон, а за леговище струпа много елхови клони. Двамата ядоха хляб и сирене от пълните джобове на Виктор.
Голдмунд се срамуваше от своя гняв и сега се показа послушен и готов да помогне. Предложи на другаря си своята вълнена дреха за нощта и се споразумяха на смени да будуват — заради дивите животни. Голдмунд пое първата смяна, докато другият легна на елховите клони. Дълго време стоя облегнат на един боров ствол и се държеше спокойно, за да не пречи на Виктор да заспи. После почна да обикаля, да се отдалечава и приближава, тъй като мръзнеше. Обикаляше във все по-голям кръг, гледаше изострените върхове на боровете да пробождат бледото небе, тържествено и някак боязливо възприемаше дълбоката тишина на зимната нощ, чувстваше своето топло, живо сърце да бие самотно в студена безответна тишина, а като се приближеше, долавяше дишането на своя заспал другар. По-силно откогато и да било го прониза чувството, че е безродник, който не е издигнал между себе си и големия страх стена на дом, замък или манастир, който броди сам-самичък през непонятния враждебен свят, самотен под хладните присмехулни звезди, между дебнещите зверове, между търпеливите и имащи своя корен дървета.
Не, мислеше той, никога няма да бъде такъв, какъвто е Виктор, дори целия си живот да прекара в странстване. Не би могъл да научи начина му да се защитава срещу ужаса, нито пък хитрото промъкване крадешком, а също не и този гръмък нахален начин да се прави на глупак и целия многословен черен хумор на надутия самохвалко. Може би този умен, дързък мъж да имаше право, но Голдмунд никога не би могъл да бъде еднакъв с него, никога напълно странник, и някой ден щеше да пропълзи назад сред някакви стени. Но пак щеше да остане без дом и без цел, той никъде нямаше да се чувства действително закрилян и сигурен, светът винаги щеше да го обгръща загадъчно красив и загадъчно злокобен, винаги отново ще трябва да се вслушва в тази тишина, сред която туптящото сърце е толкова плахо и тленно! Виждаха се малко звезди — пълно безветрие, високо в небето обаче, изглежда, облаците се движеха.
След дълго време Виктор се събуди — Голдмунд не бе искал да го събужда — и го повика.
— Ела — извика той. — Сега ти трябва да поспиш, иначе утре няма да ставаш за нищо.
Голдмунд го послуша, отпусна се на леговището и затвори очи. Беше достатъчно уморен, но не заспиваше. Мислите му го държаха буден и освен мислите — едно чувство, което и на себе си не искаше да признае, чувство за плахост и недоверие — то се отнасяше до приятеля му. Сега му беше необяснимо как си беше позволил да разкаже за Лидия на този груб, смеещ се гръмко човек, на този шегаджия и нахален просяк. Гневеше се на Виктор и на себе си самия. И угрижен се замисли за най-добрия начин и възможност отново да се раздели с него.
Но след около половин час, трябва да бе в просъница, защото се сепна и беше изненадан, когато усети върху себе си ръцете на Виктор, които внимателно опипваха дрехите му. В единия си джоб държеше ножа, а в другия — дуката. И двете неща Виктор би откраднал безпогрешно, ако ги намереше. Голдмунд се престори на заспал, обърна се, сякаш опиянен от съня, насам и натам, докосна ръцете на Виктор и той се отдръпна. Голдмунд беше много ядосан и реши утре да се раздели с негодника.
Но когато, навярно след около час, Виктор отново трябва да се бе навел над него и започна да го пребърква, Голдмунд изстина от гняв. Без да помръдва, отвори очи и каза презрително: „Махай се, тук няма нищо за крадене!“
Уплашен от този вик, крадецът го хвана и стисна шията му с две ръце. А когато Голдмунд взе да се избива, другият вкопчи ръцете си по-здраво, същевременно натискаше с коляно и гърдите му. Голдмунд, който не можеше вече да поеме дъх, се мяташе и разярен, тръпнеше с цяло тяло. Не смогваше да се избави. Внезапно го прониза смъртен страх — това просветли съзнанието й ума му. Той мушна ръка в джоба си и докато другият продължаваше да го души, измъкна малкия ловджийски нож, внезапно и слепешком промуши няколко пъти коленичилия върху него. След миг ръцете на Виктор се поразпуснаха, отново имаше въздух. Голдмунд вдъхна дълбоко и поривисто с наслада за спасения си живот. Опита се да се вдигне, но ето че върху него, като издаде страшен стон, се стовари отпуснат и мек дългият му другар, чиято кръв потече по лицето на Голдмунд. Едва сега той можа да се изправи. Тогава на сивата нощна светлина видя Дългия да се свлича. Когато посегна към него, той лежеше целият само в кръв. Повдигна главата му, тя падна тежка и мека като торба. От шията и гърдите му още се стичаха капки кръв, а от устата му с откъслечни, все по-слаби въздишки си отиваше животът.