Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
На другия ден заедно продължиха пътя си и за първи път Голдмунд изпита какво значи да вървиш с другар. От три дни двамата бяха на път и Голдмунд намери едно или друго, което да научи от Виктор.
Превърналата се вече в инстинкт привичка всичко да се свързва с трите основни потребности на бездомния: сигурност срещу опасност за живота, намиране на място за нощуване и снабдяване с храна, бе научила скитника от толкова години на много неща. По невидими за другите белези умееше да открива близостта на човешки жилища и през зимата, и през нощта или най-точно да преценява всеки кът в гората и полето дали е пригоден като място за почивка или сън, или с влизането в някаква стая моментално да отмери степента на благосъстояние или бедност, в която живее собственикът, както и степента на неговото добросърдечие или любопитство, или на страха му. Това бяха изкуства, които Виктор бе овладял до майсторство. Той разказа доста поучителни неща на младия си другар. Веднъж, когато Голдмунд му отвърна, че не би трябвало да се приближава към хората с толкова преднамерено превъзходство, защото на него самия, макар да не знаел всички тези изкуства, все пак, когато се обърнел с приветлива молба, много рядко му отказвали гостоприемство. Тогава дългият Виктор се засмя и каза добродушно:
— Е, да, малки Голдмунд, ти може да имаш още щастие, толкова си млад и хубав и изглеждаш така невинен, а това е добра препоръка за получаване на квартира. На жените се харесваш, а мъжете си мислят: „Ех, Господи, този е безобиден, никога никого няма да обиди.“ Но виждаш ли, братче, човек старее. На детското лице се появява брада, появяват се бръчки, а по панталоните зейват дупки. И неочаквано ставаш грозен, неприятен и нежелан гост, а вместо младостта и невинността в очите ти вече се вижда само гладът; тогава трябва да си станал твърд и да си понаучил нещо от света. Иначе скоро ще легнеш на бунището и кучетата ще те оправят. Но на мен ми се струва, че ти няма дълго така да обикаляш наоколо, имаш твърде фини ръце, твърде хубави къдри. Скоро отново ще пропълзиш там, където се живее по-добре, в някое хубаво топло брачно легло, в хубаво богато манастирче или в някоя приятно затоплена стая с писалище. При това ти имаш и толкова хубави дрехи, биха могли да те вземат дори за юнкер.
И той, като не преставаше да се смее, прокара ръка по дрехите на Голдмунд, но ги опипваше, проверяваше ги дали някъде ръката му — в джоб или шев — няма да се натъкне на нещо. Голдмунд се отдръпна и помисли за своя дукат. Той разказа за престоя си при рицаря и как бе заслужил хубавите дрехи чрез писане на латински. Но Виктор искаше да узнае защо все пак посред сурова зима е напуснал толкова топлото гнездо, а Голдмунд, несвикнал на лъжа, му поразкри малко за двете дъщери на рицаря. Тогава възникна първият спор между двамата. Виктор намери, че Голдмунд бил магаре, каквото нямало никъде по света, че така просто е избягал и е изоставил на добрия Бог крепостта и госпожиците. Това би трябвало да се поправи, той щял да види как. Стигало да се приближат до замъка — естествено, Голдмунд не бивало да се мярка там, но сам той щял да се погрижи. Искало се да напише едно писъмце до Лидия, така и така, и тогава той, Виктор, щял да отиде там и нека Спасителят с раните му е свидетел, нямало да се върне, без да е измъкнал от госпожицата пари и някои други блага. И така нататък. Голдмунд отхвърли това и накрая се разгневи; той не искаше да чуе нито дума за това, нито пък да издаде името на рицаря или пътя към имението.
Виктор, като го видя толкова гневен, отново взе да се смее ида играе ролята на добродушен.
— Е — каза той, — недей да ми скърцаш със зъби! Аз просто ти казвам. Там ти си оставил да ни се изплъзне една добра находка, моето момче, и всъщност това не е много колегиално и мило от твоя страна. Но ти значи не щеш, ти си благороден господин и някога ще се върнеш в твоята крепост на кон и ще се ожениш за госпожицата! Момче, с какви благородни глупости ти е натъпкана главата! Е, от мен да мине, и така, ще продължаваме да вървим и пръстите на краката ни ще премръзнат.