![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Старецът, който беше собственик на къщата, се отнасяше добре към Рон. Вземаше му малко пари за наема, понякога — никакви. В гаража му имаше древна косачка с липсващо колело. Рон я буташе нагоре-надолу по улиците на Ейда, косеше ливадите на хората за по пет долара и носеше парите на хазяина си.
На 4 април някой се обади в полицията от западния край на Десета улица. Собственикът на дома обясни на полицаите, че му се налага да напусне града, а се страхува за безопасността на семейството си, защото Рон Уилямсън обикаля квартала във всякакви часове на денонощието. Очевидно собственикът познаваше Рон и го наблюдаваше внимателно. Каза на полицая, че само за една нощ Рон е ходил четири пъти до магазина „Съркъл Кей“ и два или три пъти до магазина „Лав“.
Полицаят се отнесе със съчувствие към оплакването — всички знаеха, че Рон се държи странно, — но нямаше закон, който да забранява на хората да обикалят по улиците след полунощ. Той обеща да наглежда квартала.
На 10 април, в три сутринта, един продавач от „Съркъл Кей“ се обади в полицията, за да каже, че Рон Уилямсън е идвал няколко пъти и се е държал много странно. Докато Джеф Смит докладваше, той отново се появи. Смит помоли „Рони“ да си тръгне и той се подчини.
След един час Рон отиде до затвора, позвъни на външния вход и обяви, че иска да признае за няколко престъпления, които е извършил в миналото. Дадоха му формуляр и той седна да пише. Призна си, че е откраднал една дамска чанта преди четири години в „Лампата“, откраднал е един пистолет от някаква къща, пипал е две момичета по интимните места и е ударил и едва не е изнасилил друго момиче в Ашър. Но после се отказа от самопризнанието си и си тръгна от затвора. Полицай Рик Карсън го проследи и го настигна след няколко пресечки. Рон се опита да му обясни какво прави навън толкова късно, но се обърка. Накрая каза, че търси неокосени ливади. Карсън му предложи да си върви вкъщи, защото неокосените ливади най-вероятно се забелязват по-лесно на дневна светлина.
На 13 април Рон отиде в психиатричната клиника, където стресна служителите. Един от тях го описа като „разпенен“. Настояваше да се срещне с доктор Сноу и дори тръгна по коридора към нейния кабинет. Когато му казаха, че я няма, си тръгна, без да създава проблеми.
Три дни по-късно излезе книгата „Сънищата на Ейда“.
Колкото и да им се искаше да му лепнат убийството на Картър, полицаите просто не разполагаха с достатъчно доказателства срещу Рон Уилямсън. Към края на пролетта на 1987 г. нямаха нищо повече, отколкото през лятото на 1983 г. Анализът на космите от лабораторията най-сетне беше завършен — две години след убийството. Някои от пробите, взети от Рон и Денис, имаха „сходна структура под микроскопа“ с някои от космите, открити на местопрестъплението, но анализът им беше изключително ненадежден.
Освен това пред следствието имаше една сериозна пречка — кървавият отпечатък от длан на парчето гипсокартон, отрязано от стената на спалнята на Деби Картър. В началото на 1983 г. Джери Питърс от ЩБРО внимателно беше проучил отпечатъка и беше заключил, че той не принадлежи нито на Денис Фриц, нито на Рон Уилямсън. Нито на Деби Картър. Беше отпечатък, оставен от убиеца.
Ами ако Джери Питърс беше сгрешил или беше направил прибързано заключение, или просто беше пропуснал нещо? Ако отпечатъкът в действителност беше от Деби Картър, Фриц и Уилямсън не можеха да бъдат изключени от кръга на заподозрените.
Питьрсън се замисли за варианта да ексхумират тялото и да направят нов анализ. С малко късмет ръцете нямаше да бъдат толкова разложени и новите отпечатъци, може би проучени под различен ъгъл, щяха да разкрият информация, която да помогне на следствието и най-сетне да изправи убийците пред правосъдието.
По същото време Денис Смит се обади на Пеги Стилуел. Помоли я да дойде до полицейското управление, но не й каза защо. Естествено, тя си помисли, че има някакъв напредък в разследването. Когато пристигна, Бил Питърсън седеше зад едно бюро, а пред него имаше лист хартия. Той й обясни, че искат да ексхумират тялото на Деби и затова му трябва нейният подпис. Чарли Картър вече беше минал през управлението, за да се подпише.
Пеги се ужаси. Идеята да изровят дъщеря й я шокира. Веднага отказа, но Питърсън беше подготвен за този отговор. Той я притисна, като я попита дали иска да разкрият извършителя. Разбира се, но нямаше ли друг начин? Не. Ако искаше да открие убиеца на Деби и да го изправи пред правосъдието, трябваше да се съгласи да направят ексхумацията. След няколко минути Пеги надраска подписа си, излезе почти на бегом от полицейското управление и отиде с колата си до дома на сестра си Глена Лукас.