Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Един ден двете ченгета му дойдоха на свиждане. Вече се правеха на най-добрите му приятели и се тревожеха за това, което щяха да сторят с него в „Макалистьр“. Бяха замислени, мълчаливи и внимателно мереха думите си — вече нямаше заплахи, викове, ругатни и клетви. Сега наистина искаха да намерят трупа на Динайс Харауей и му предложиха сделка. Ако Томи им кажеше къде е погребана, те щяха да използват цялото си влияние пред Питърсън, за да се замени смъртната присъда с доживотна. Твърдяха, че са в състояние да го направят, макар че не беше така. Делото отдавна беше извън техния контрол.

Томи просто не знаеше къде е трупът. Отговори им това, което повтаряше цяла година — че няма нищо общо с престъплението. Дори сега, пред заплахата от смъртното наказание, Томи Уорд все още не беше в състояние да им даде онова, което искаха от него.

Скоро след арестуването на Уорд и Фонтънот тяхната история привлече вниманието на уважаван журналист от Ню Йорк, Робърт Майър, който тогава живееше в югозападните щати. Той чу за историята от жената, с която излизаше; брат й живееше с една от сестрите на Томи Уорд.

Майър се заинтригува от самопризнанието, базирано на някакъв сън, което беше предизвикало такъв хаос. Защо някой ще си признае за такова ужасно престъпление и ще изпълни показанията си с лъжи? Той замина за Ейда и започна да събира данни за историята на място. По време на продължителната подготовка на съдебния процес, както и по време на самия процес Майър старателно проучи града, жителите му, престъплението, полицаите, прокурорите и най-вече самите Уорд и Фонтънот.

В Ейда го следяха внимателно. Не им се случваше често сред тях да попадне истински човек на перото, който да разпитва, да наблюдава и накрая да напише Бог знае какво. С течение на времето Майър се сближи с много от основните играчи. Проведе продължително интервю с Бил Питърсън. Присъства на срещите на адвокатите. Прекара часове с ченгетата. По време на една среща Денис Смит му разказа какво напрежение предизвикват две неразкрити убийства в толкова малък град. Той извади снимка на Деби Картьр и я показа на Майър.

— Знаем, че Рон Уилямсън е убиецът — каза Смит. — Просто още не можем да го докажем.

Когато Майър започна разследването си, той беше убеден, че има вероятност момчетата наистина да са виновни. Но скоро остана отвратен от действията на Смит и Роджърс, както и от процеса срещу Уорд и Фонтьнот. Нямаше никакво друго доказателство освен самите признания, а колкото и шокиращи да бяха самите те, в тях имаше толкова много противоречия, че не можеше да им се вярва.

Въпреки това Майър се опита да представи балансирана картина на престъплението и процеса. Книгата му „Сънищата на Ейда“ беше публикувана от издателство „Вайкинг“ през април 1987 г. и се очакваше с голямо нетърпение в града.

Реакцията на хората беше незабавна и лесно предвидима. Някои отрекоха книгата, защото авторът се беше сприятелил със семейството на Уорд. Други бяха убедени, че момчетата са виновни, защото си бяха признали всичко, и никога нямаше да променят мнението си.