Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Роджърс побесня. Ченгетата от години знаеха, че Фриц и Уилямсън са изнасилили и убили Деби Картър, и вече бяха разкрили случая. Трябваше им само едно самопризнание.
— Нямам какво да признавам — повтаряше Фриц. — Имате ли доказателства? Покажете ми доказателствата.
Една от любимите реплики на Роджърс беше:
— Обиждаш интелигентността ми.
Всеки път Фриц се изкушаваше да попита: „Каква интелигентност?“ Но не искаше да го набият.
След два часа натиск Фриц най-сетне каза:
— Добре де, ще си призная.
Ченгетата изпитаха силно облекчение; въпреки че нямаха доказателства, щяха да разрешат случая с това самопризнание. Смит изтича навън, за да намери видеокамера. Роджърс извади бележник и писалка, за да записва.
Когато се приготвиха, Фриц погледна право в камерата и каза:
— Ето каква е истината. Аз не съм убил Деби Картър и не знам нищо за убийството й.
Смит и Роджърс избухнаха в нови заплахи и обиди. Фриц се стресна и се изплаши, но не отстъпи. Продължаваше да твърди, че е невинен, и те най-сетне прекратиха разпита. Фриц отказа да го прехвърлят в Оклахома и остана да чака в затвора по-нататъшния ход на следствието.
По-късно същия ден, събота, Рон беше отведен от затвора до полицейското управление, за да го разпитат отново. Смит и Роджърс го чакаха, все още развълнувани от ареста на Фриц. Целта им беше да го накарат да говори.
Разпитът беше планиран още от деня преди ареста. „Сънищата на Ейда“ току-що беше излязла и в книгата се критикуваха методите на Смит и Роджърс. Двамата решиха Смит, който живееше в Ейда, да бъде заменен от Ръсти Федърстоун, който живееше в Оклахома Сити. Освен това решиха да не записват разпита на видео.
Така че Денис Смит беше в сградата на участъка, но не влезе в залата. След като беше водил разследването в продължение на четири години и през по-голямата част от времето беше убеден, че Уилямсън е виновен, той не присъства на най-важния разпит.
Полицейското управление в Ейда беше добре екипирано с аудио- и видеотехника, която се използваше често. Разпитите и особено самопризнанията почти винаги се записваха. Полицаите знаеха какъв ефект имат такива записи върху съдебните заседатели. Ако не вярвате, питайте Уорд и Фонтънот. Вторият разпит на Рон с детектора на лъжата преди четири години също беше записан от Федърстоун в полицейското управление в Ейда.
Когато не ги записваха на видео, самопризнанията се записваха поне на касетофон. В полицията имаше предостатъчно апарати.
А когато не използваха нито аудио-, нито видеотехника, заподозреният трябваше да напише своята версия, стига да беше грамотен. Ако не можеше да чете и пише, някой детектив трябваше да запише самопризнанието, да го прочете на обвиняемия и да го накара да се подпише под него.
На 9 май не беше използван нито един от тези методи. Уилямсън, който със сигурност беше грамотен и всъщност имаше по-богат речник и от двамата водещи разпита, само гледаше как Федърстоун си записва. Каза, че разбира правата си и е съгласен да отговаря на въпросите.
Полицейският протокол от разпита гласи следното:
УИЛЯМСЪН каза:
— Добре, на 8 декември 1982 година бях в „Лампата“, често ходех там и гледах едно момиче, хубаво момиче, и си помислих да я изпратя до вкъщи.
УИЛЯМСЪН спря, все едно искаше да каже нещо, което започва с буквата „Е“, но се отказа. После продължи:
— Помислих си, да не стане нещо лошо тази вечер, затова я изпратих.
После УИЛЯМСЪН спря и започна да разказва как е откраднал някакъв касетофон. След това продължи:
— Бяхме с ДЕНИС, отидохме до „Холидей Ин“ и казахме на едно момиче, че в колата имаме барче, и я хванахме, а тя изскочи.
УИЛЯМСЪН говореше несвързано и агент РОДЖЪРС помоли УИЛЯМСЪН да се съсредоточи и да се върне на разказа по случая с ДЕБИ КАРТЪР.
УИЛЯМСЪН каза:
— Добре, веднъж сънувах как убивам ДЕБИ, как съм върху нея, душа я с кабел, мушкам я с нож много пъти и стягам въжето на гърлото й.
УИЛЯМСЪН каза:
— Притеснявам се какво ще стане сега със семейството ми. Майка ми вече почина.
Агент РОДЖЪРС попита УИЛЯМСЪН дали двамата с ДЕНИС са били там онази вечер и УИЛЯМСЪН отговори „Да“.
Агент ФЕДЪРСТОУН попита УИЛЯМСЪН:
— Отидохте там с намерението да я убиете, нали така?
УИЛЯМСЪН отговори:
— Вероятно.
Агент ФЕДЪРСТОУН пописа:
— Защо?
УИЛЯМСЪН отговори:
— Тя ме ядосваше.
Агент ФЕДЪРСТОУН попита:
— Как така? Държеше се лошо с теб? Като кучка?