Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

„Какво става тук, по дяволите?“ — учуди се той.

За част от секундата дори си помисли да се обади в полицията.

На вратата се позвъни и когато той отвори, двама полицаи в цивилни дрехи го сграбчиха, дръпнаха го навън и попитаха:

— Ти ли си Денис Фриц?

— Да, аз съм.

— Значи си арестуван за предумишлено убийство — изръмжа единият, докато другият му слагаше белезниците.

— За какво убийство говорите? — попита Денис.

После се сети: „В Канзас Сити вероятно живеят много хора, които се казват Денис Фриц. Сигурно са се объркали.“

Леля му излезе на вратата, видя как полицаите от специалните части обграждат Денис с автомати, готови за стрелба, и изпадна в истерия. Майка му дотича от спалнята, докато полицаите нахлуваха в къщата, за да „обезопасят периметъра“. Когато ги попитаха срещу кого я обезопасяват, те не можаха да отговорят. Денис не притежаваше огнестрелно оръжие. Вътре нямаше други престъпници или заподозрени, но момчетата от специалните части си имаха процедура и я следваха, без да разсъждават.

Денис вече си мислеше, че ще го застрелят пред собствената му къща, когато забеляза бяла каубойска шапка. По алеята се приближаваха два от най-страшните му кошмари. Денис Смит и Гари Роджърс щастливо се присъединиха към групата, ухилени до уши.

„А, значи за това убийство става дума“ — помисли си Денис.

В часа на своя триумф двамата каубои от малкото градче бяха успели да убедят поделението на специалните части в Канзас Сити да проведат драматичния, но абсолютно безсмислен арест.

— Може ли да си обуя обувките? — попита Денис и полицаите неохотно му разрешиха да го направи.

Прибраха го на задната седалка на една полицейска кола, където до него седна Денис Смит — на върха на щастието. Един детектив от Канзас Сити беше зад волана. Докато се отдалечаваха от къщата, Фриц за последен път погледна към тежковъоръжените момчета от специалните части и си помисли: „Каква глупост.“ Всеки заместник-шериф можеше да го арестува, докато пазарува. Колкото и да беше шокиран от събитията, все пак се разсмя, когато забеляза колко са разочаровани полицаите от Канзас Сити.

После видя майка си, която стоеше на вратата на къщата, притиснала ръце към устата си.

Закараха го в малка стая за разпити в един от полицейските участъци в Канзас Сити. Смит и Роджърс му прочетоха правата и му съобщиха, че са твърдо решени да получат самопризнание. Денис не спираше да мисли за онова, което се беше случило с Уорд и Фонтьнот, и беше не по-малко твърдо решен да не признава нищо. Смит взе ролята на доброто ченге, което иска да му помогне. Роджърс веднага стана агресивен — започна да ругае, да заплашва Денис и да го мушка с пръст в гърдите.

От последния им разпит бяха минали четири години. През юни 1983 г., след като Фриц се беше „издънил“ на втория детектор на лъжата, Смит, Роджърс и Федърстоун го бяха затворили за три часа в подземието на полицейския участък в Ейда, за да го разпитват. Тогава не бяха изкарали нищо от него и сега също нямаше да получат нищо.