![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
УИЛЯМСЪН отговори:
— Не.
После УИЛЯМСЪН спря за малко и продължи:
— Господи, не може да очаквате да си призная, имам семейство, трябва да пазя племенника си. Сестра ми, това ще я съсипе. Не мога да опетня паметта на мама, която почина. Само за това мисля оттогава.
Към 19:38 ч. УИЛЯМСЪН каза:
— Ако ще ме съдите за това, искам ТАНЪР от Тълса. Не, искам ДЕЙВИД МОРИС.
Споменаването на адвоката стресна детективите и те прекратиха разпита. Обадиха се на Дейвид Морис, който им нареди веднага да спрат.
Показанията не бяха подписани от Рон. Всъщност дори не му ги показаха.
След като получиха още едно самопризнание, в което се споменаваше някакъв сън, полицаите и прокурорите започнаха да се чувстват по-сигурни. Както се бяха убедили от случая с Уорд и Фонтънот, липсата на доказателства не биваше да възпрепятства бързия съдебен процес. Фактът, че Деби Картър изобщо нямаше рани от намушкване, също нямаше голямо значение. За да издадат присъда „виновен“, съдебните заседатели просто трябваше да останат достатъчно шокирани.
Щом едно признание за някакъв сън можеше да стане причина да обвинят Уилямсън, още едно щеше да направи присъдата сигурна. Няколко дни по-късно край килията на Рон мина един надзирател, който се казваше Джон Крисчън.
Двамата с Рон бяха израснали в един и същ квартал. В семейството на Крисчън беше пълно с момчета, едно от които беше връстник на Рон, и често го канеха на обяд и вечеря. Играеха заедно бейзбол на улицата и учеха в една и съща прогимназия.
Лишен от лекарства и терапия, Рон не беше примерен затворник. Затворът на окръг Понтоток е бетонен бункер без прозорци, който по някаква причина е построен в западния край на двора на съда. Таваните са ниски, вътре е претъпкано и клаустрофобично и когато някой изкрещи, всички го чуват. А Рон често крещеше. Когато не крещеше, той пееше, плачеше, виеше, оплакваше се, твърдеше, че е невинен, или пък говореше несвързано за Деби Картър. Сложиха го в една от двете самостоятелни килии, възможно най-далеч от общото крило, но затворът беше толкова малък, че това почти не помогна.
Единствено Джон Крисчън беше в състояние да го успокои и останалите затворници с облекчение посрещаха неговите смени. Когато Крисчън пристигнеше на работа, той отиваше първо до килията на Рон. Говореха си за миналото, как бяха израснали заедно, как бяха играли бейзбол, спомняха си за старите приятели. Говореха за случая с Картър и колко несправедливо беше обвинен Рон. В продължение на осем часа Рон притихваше. Самостоятелната му килия беше истинска дупка, но той все пак успяваше да спи и да чете. Преди Крисчън да си тръгне, пак минаваше да нагледа Рон, който обикновено крачеше напред-назад, пушеше и се подготвяше за новата порция крясъци, с които щеше да посрещне следващата смяна надзиратели.
Късно вечерта на 22 май Рон беше буден и знаеше, че Крисчън е на смяна. Рон го повика, защото искал да си поговорят за убийството. Четеше „Сънищата на Ейда“ и каза, че той също иска да разкаже за един свой сън. Според Крисчън Рон казал следното:
— Сега си представи, че според моя сън е станало така. Представи си, че съм живял в Тълса, пил съм алкохол и барбитурати цял ден и вечерта съм отишъл с колата до „Лампата“ и съм пил още, така че съм се напоркал до козирката. Представи си, че в крайна сметка съм се оказал пред вратата на Деби Картър, почукал съм и тя е казала: „Една минутка, говоря по телефона.“ Само си представи, че съм разбил вратата, изнасилил съм я и съм я убил.
После Уилямсън добавил:
— Не мислиш ли, че ако наистина съм направил това, щях да взема пари назаем от приятели и да избягам от града?
Крисчън не обърна особено внимание на този разговор, но все пак го преразказа на един колега. Историята продължи да се разпространява и в крайна сметка стигна до Гари Роджърс. Той веднага забеляза възможността тя да се превърне в допълнително доказателство срещу убиеца. Два месеца по-късно той накара Крисчън да повтори какво му беше разказал Рон. Роджърс натрака един доклад, сложи кавички там, където намери за добре, и така полицията и следствието се сдобиха с второто самопризнание. В него нямаше нито дума, че Рон многократно беше отрекъл наистина да е замесен в престъплението.
Както обикновено, фактите не бяха важни. По времето на убийството Рон не живееше в Тълса. Освен това нямаше нито кола, нито шофьорска книжка.
7
За Анет Хъдсън и Рене Симънс новината, че брат им е арестуван и обвинен в убийство, беше непоносима. Откакто бе освободен от затвора миналия октомври, те сериозно се тревожеха за влошаването на психическото му състояние и здравето му, но дори не предполагаха, че ще се стигне до нов арест. Подобни слухове се чуваха от години, но беше минало много време и близките на Рон предполагаха, че полицията вече се е заела с други заподозрени и други случаи. Когато Хуанита почина преди две години, тя беше убедена, че е дала на Денис Смит ясни доказателства, че Рон няма нищо общо с убийството. Анет и Рене вярваха в същото.