![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
— Не издържам вече — изплака той.
Гостите на Гари не познаваха Рон и останаха шокирани от външния му вид и отчаянието му. Единият си тръгна, другият остана. Рон постепенно притихна и се успокои. Гари му обеща, че ще намери начин да му помогне. В крайна сметка успяха да го качат на една кола. Първо спряха в най-близката болница, откъдето ги препратиха в местната психиатрична клиника. Оттам ги прехвърлиха в щатската болница в Норман. Докато пътуваха, Рон почти изпадна в кататония. Все пак успя да каже, че умира от глад. Гари се сети за един ресторант, където сервираха големи порции, но когато спряха на паркинга, Рон попита:
— Къде сме?
— Ще хапнем нещо — обясни Гари.
Рон отговори, че изобщо не е гладен, и те отново потеглиха към Норман.
— Защо спря там? — попита Рон.
— Защото ти каза, че си гладен.
— Не е вярно — отвърна Рон, ядосан от действията на Гари.
Няколко километра по-късно Рон пак каза, че е много гладен. Гари видя един „Макдоналдс“ и спря.
— Какво правим тук? — попита Рон.
— Ще хапнем нещо — отвърна Гари.
— Защо?
— Защото ти каза, че си гладен.
— Не съм гладен. Моля те, нека да отидем направо в болницата, без да спираме повече.
Най-сетне пристигнаха в Норман, където Рон пак каза, че е гладен. Гари търпеливо намери още един „Макдоналдс“, но Рон — не особено изненадващо — попита защо спират.
Последната спирка преди болницата беше на бензиностанцията „Викърс“ на главната улица. Гари отиде да плати бензина и се върна в колата с два големи шоколада, които Рон грабна от ръцете му и погълна за броени секунди. Гари и приятелят му се стреснаха от бързината, с която ги изяде.
Когато пристигнаха в болницата, Рон беше изпаднал в ступор. Първият лекар, който го прегледа, се ядоса от нежеланието му да отговаря на въпроси, и излезе от стаята. Гари се скара на Рон.
В отговор Рон се изправи и застана с лице срещу едната стена, където стегна мускулите на ръцете си в абсурдна поза на културист и остана неподвижен като статуя в продължение на няколко минути. Гари се опита да му каже нещо, но Рон все едно не беше там. Минаха десет минути, а Рон не помръдваше. Гледаше в тавана, без да издаде звук или да помръдне и един мускул. Минаха двайсет минути и Гари усети, че търпението му се изчерпва. След трийсет много дълги минути Рон най-сетне излезе от това състояние, но все така не искаше да разговаря с Гари.
За щастие, скоро дойдоха хора от персонала на болницата и отведоха Рон в стаята му. Той каза на един лекар:
— Исках да дойда тук само защото трябваше да се прибера някъде за малко.
Дадоха му литий за депресията и наван, антипсихотично лекарство, с което се лекува шизофрения. След като състоянието му се стабилизира, той поиска да го изпишат въпреки съвета на лекуващите лекари и след четири дни се прибра в Ейда.
Следващото пътешествие на Гари с брата на жена му беше до Далас, където да запишат Рон в една християнска програма за бивши затворници и пристрастени. Пасторът познаваше Рон и искаше да му помогне. В разговор на четири очи свещеникът беше доверил на Гари:
— Вътре в Рон свети, но там няма никой.
Записаха го в програмата и Гари се сбогува с него. На тръгване тайно му даде 50 долара — нарушение на правилата, макар че и двамата не знаеха за това. Гари се върна в Оклахома. Рон също. Само няколко часа по-късно той използва парите, за да си купи автобусен билет до Ейда, и пристигна малко след Гари.
Следващото му влизане в щатската болница не беше доброволно. На 21 март, девет дни след като го изписаха, Рон се опита да се самоубие, като погълна двайсет таблетки наван. Причината, както сподели с една медицинска сестра, била депресия от факта, че не може да си намери работа. Стабилизираха състоянието му и му предписаха подходящи лекарства, които той спря да взема след три дни. Лекарите заключиха, че Рон представлява опасност за себе си и околните, и препоръчаха 28-дневно лечение в щатската болница. На 24 март го изписаха отново.
Рон се върна в Ейда и си намери стая под наем зад една малка къща на Дванайсета улица, в западния край на града. Нямаше нито кухня, нито водопровод. Миеше се зад къщата с маркуч. Анет му носеше храна и се опитваше да се грижи за него. Веднъж, когато отиде при брат си, тя забеляза, че китките му кървят. Рон обясни, че се е срязал с бръснач, за да страда толкова, колкото другите са страдали заради него. Искал да умре, за да отиде при родителите си, които е наранил толкова много. Анет го умоляваше да отиде на лекар, но той отказа. Отказа и психиатрична помощ, въпреки че беше ходил в клиниката толкова много пъти.
Беше спрял лекарствата напълно.