Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Пеги разказа на Глена за разговора с Бил Питърсън и за плановете му да изровят тялото. Вече беше развълнувана от тази идея и нямаше търпение да види дъщеря си отново.
— Ще мога пак да я докосна и да я прегърна — повтаряше тя.
Глена не споделяше ентусиазма й и изобщо не беше убедена, че такава повторна среща е добра идея. Освен това вече се съмняваше в хората, които водеха разследването. За тези четири години и половина, които бяха минали от убийството, няколко пъти й се беше налагало да разговаря с Бил Питърсън.
Пеги не беше стабилна в психическо отношение. Така и не беше успяла да приеме факта, че Деби е мъртва. Няколко пъти Глена беше помолила Питърсън и полицията да съобщават новините от разследването първо на нея самата или на друг роднина. Пеги не можеше да се справя с внезапните промени и имаше нужда сестра й да я пази от тях.
Глена веднага се обади на Бил Питърсън и настоя даразбере какви са намеренията му. Той обясни, че ексхумацията се налага, ако семейството иска Рон Уилямсън и Денис Фриц да бъдат изправени пред съда за убийството. Кървавият отпечатък пречеше на следствието и ако се окажеше, че наистина принадлежи на Деби, той и полицаите можеха веднага да предприемат нещо срещу Фриц и Уилямсън.
Глена беше объркана. Откъде Питърсън можеше да знае за резултата от повторното снемане на отпечатъци, още преди да ексхумират тялото? Как можеше да е толкова сигурен, че ексхумацията ще послужи срещу Фриц и Уилямсън?
Пеги беше обсебена от идеята отново да види дъщеря си. В някакъв момент сподели с Глена:
— Забравила съм как звучи гласът й.
Глена накара Бил Питърсън да й обещае, че ексхумацията ще бъде проведена бързо и никой няма да разбере.
Пеги беше на работното си място в „Брокуей Глас“, когато един колега мина и я попита какво става в гробището „Роуздейл“, близо до гроба на Деби. Тя си тръгна от фабриката и бързо прекоси града, но намери само един празен гроб. Дъщеря й беше извадена.
Първите отпечатъци от дланите на Деби Картър бяха свалени от агент Джери Питърс на 9 декември 1982 г. по време на аутопсията. Към този момент ръцете на момичето бяха в идеално състояние и Питърс не се съмняваше, че е взел пълни и точни отпечатъци. Когато след три месеца подаде доклада си, в него се изразяваше твърда увереност, че кървавият отпечатък не е оставен от Фриц, Уилямсън или от жертвата.
Сега обаче, след четири години и половина, когато убийството все още не беше разкрито, а властите отчаяно търсеха начин да се справят, той изведнъж се усъмни в предишната си работа. Три дни след ексхумацията Джери Питърс подаде доклад, в който заключаваше, че кървавият отпечатък съвпада с отпечатъка от дланта на Деби Картър. За пръв и единствен път през цялата си двайсет и четири годишна кариера Джери Питърс си промени решението.
Докладът беше точно това, от което се нуждаеше Бил Питърсън. Въоръжен с доказателство, че кървавият отпечатък не принадлежи на някакъв непознат убиец, а е оставен от Деби, докато се е борила за живота си, той вече беше свободен да преследва основните си заподозрени. Освен това беше важно да уведоми гражданите — все пак от тях щяха да бъдат избрани бъдещите съдебни заседатели.
Въпреки твърдението на властите, че ексхумацията и резултатите от нея са секретни, Питърсън даде интервю за вечерния вестник.
— Това, което открихме, потвърди подозренията ни — съобщи той. — Проверихме едно веществено доказателство.
Какво точно? Питърсън нямаше право да потвърди подробностите, но някакъв друг „източник“ нямаше никакъв проблем. Източникът заяви: „Тялото беше ексхумирано, с цел да бъдат свалени отпечатъци от дланите на жената и те да бъдат сравнени с кървавия отпечатък, открит в апартамента й.“
Източникът продължаваше: „Елиминирането на вероятността кървавият отпечатък да е оставен от друг, а не от жертвата, беше съдбоносно за хода на разследването.“
— Вече се чувствам по-сигурен за изхода на това разследване — заяви Питърсън.
После се снабди със съдебна заповед за арестуването на Рон Уилямсън и Денис Фриц.
В петък сутринта, 8 май, Рик Карсън видя Рон, който буташе косачката с липсващото колело по улицата в западния край на града. Двамата си поговориха. Рон изглеждаше раздърпан както винаги — с дълга коса, без риза, с парцаливи джинси и гуменки. Каза, че иска да си намери някаква работа към общината, и Рик обеща да мине да му вземе формуляр. Рон каза, че ще го чака вкъщи да му го донесе.
След това Карсън уведоми шефа си, че техният заподозрян със сигурност ще бъде в дома си на Дванайсета улица по-късно вечерта. Докато планираха ареста, Рик помоли да го включат. Ако Рон започнеше да се съпротивлява, Рик искаше да бъде там, за да не наранят някого. Вместо това обаче изпратиха четирима други полицаи, включително детектив Майк Баскин.