![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
По ирония на съдбата това беше описание на човек, който бе доведен в окови на погребението на майка си.
В отговор на въпросите на съда доктор Гарсия заяви:
— Първо: пациентът е в състояние да разбере обвиненията срещу себе си. Второ: …да окаже съдействие на адвоката си, за да подготвят защитата му. Трето: …вече не е недееспособен. Четвърто: дори да бъде освободен без по-нататъшно лечение, терапия или обучение, вероятно няма да представлява значителна заплаха за живота и сигурността нито на себе си, нито на околните, освен ако не се задълбочат социопатичните тенденции, в който случай може да се смята за потенциално опасен, особено ако пие много.
Рон беше върнат в Ейда, за да се изправи пред съда. Но вместо да назначи преглед, за да установи психическото му състояние, съдия Милър просто прие на доверие заключението на доктор Гарсия. Рон, който беше обявен за ограничено дееспособен с официално решение на съда, от юридическа гледна точка остана такъв до края на живота си.
В съгласие със заключенията на доктор Гарсия условната присъда беше заменена с действителна и Рон беше върнат в затвора, за да излежи остатъка от двете години. На тръгване от болницата му бяха дали торазин, който щеше да му стигне… за две седмици.
През септември Томи Уорд и Карл Фонтънот се изправиха пред съда в Ейда. Адвокатите им бяха положили максимални усилия, за да ги разделят в два отделни съдебни процеса и най-вече да ги изкарат от окръг Понтоток. Динайс Харауей все още не беше открита, за нея продължаваше да се говори и стотици местни жители бяха помагали при издирването. Свекърът й беше местен зъболекар, който се радваше на голямо уважение. Уорд и Фонтънот лежаха в затвора от единайсет месеца. Самопризнанията им бяха най-обсъжданата тема във всички кафенета и козметични салони още от октомври, когато за пръв път съобщиха за тях във вестника.
Как можеха да очакват обективен състав от съдебни заседатели? Скандалните съдебни процеси по правило се местят в съд, който се намира по-далеч от местопрестъплението.
Искането за преместване обаче беше отхвърлено.
Другата юридическа битка беше за самите признания. Адвокатите на Уорд и Фонтънот ги оспориха най-вече поради методите, използвани от детектив Смит и детектив Роджърс, за да ги получат. Разказите на момчетата очевидно не бяха достоверни; нямаше нито едно веществено доказателство, което да ги подкрепя.
Питърсън оказа яростна съпротива. Ако му отнемеха записите, цялото му обвинение отиваше по дяволите. След продължителни, ожесточени спорове съдията постанови, че съдебните заседатели все пак трябва да изгледат записите от самопризнанията.
Обвинението повика петдесет и един свидетели, никой от които не каза нищо съществено. Повечето бяха приятели на Динайс Харауей, които се изправиха пред съда, за да потвърдят, че тя наистина липсва и се предполага, че е мъртва. Имаше само една изненада. Тери Холанд, добре позната на полицията, беше повикана като свидетел. Тя заяви пред съдебните заседатели, че миналия октомври била в затвора, когато прибрали Карл Фонтънот. Двамата понякога разговаряли и веднъж той й признал, че тримата с Томи Уорд и Одел Титсуърт са отвлекли, изнасилили и убили момичето.
Фонтънот отрече изобщо да е виждал тази жена.
Тери Холанд не беше единствената бивша обитателка на затвора, която се яви като свидетел. Един дребен престъпник на име Ленард Мартин също беше зад решетките. Обвинението го домъкна в съда и той заяви под клетва, че веднъж е чул как Карл си мърмори в килията: „Знаех си, че ще ни хванат. Знаех си, че ще ни хванат.“
Такива бяха доказателствата на обвинението — доказателства, които трябваше да убедят съдебните заседатели извън всякакво съмнение, че обвиняемите действително са извършили престъплението.
При липсата на веществени доказателства записаните самопризнания бяха повече от решаващи, но те бяха пълни с противоречия и очевидни лъжи. Обвинението беше принудено да заеме абсурдната позиция, че Уорд и Фонтънот лъжат, но въпреки това съдебните заседатели трябва да им повярват.
Но моля, не обръщайте внимание на всичко за Титсуърт, защото той няма нищо общо с престъплението.
Но моля, забравете за изгорената къща с трупа, защото тази къща всъщност е била изгорена десет месеца по-рано.
Докараха монитори. Угасиха лампите. Пуснаха касетите. Наяве излязоха грозни подробности, а Уорд и Фонтънот поеха по пътя към смъртното наказание.
В заключителната си пледоария — това беше първото му дело за убийство — Крис Рос се опита да постигне максимален драматизъм. Той припомни с ужасни подробности всичко, което бяха видели разказано на касетите — намушкванията, кръвта и вътрешностите, бруталното изнасилване и убийство на такова хубаво момиче и ужасяващото изгаряне на тялото й.