Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Двете години, прекарани в затвора, по никакъв начин не бяха подобрили душевното му състояние. Беше влизал в няколко клиники, където различни психиатри бяха изпробвали различни комбинации от лекарства. Често изобщо не му даваха лекарства. Прекарваше известно време с останалите затворници, после някой забелязваше странното му поведение и го пращаха в поредната психиатрична клиника.

След като го освободиха, от затвора му назначиха преглед при един социален работник в Ейда. На 15 октомври се срещна с Норма Уокър, която отбеляза, че Рон приема лекарствата литий, наван и артан. Според нея той беше приятен, сдържан и малко странен — „понякога гледа вторачено и не казва нищо по цяла минута“. Споделил, че възнамерява да завърши семинария и да стане свещеник.

Или да започне собствен строителен бизнес. „Големи планове — помисли си Уокър. — Може би прекалено големи.“

След две седмици, все още на лекарства, той пристигна навреме за прегледа. Изглеждаше добре. После пропусна два прегледа поред и когато се появи на 9 декември, настоя да се срещне с доктор Мари Сноу. Беше спрял да взема лекарствата, защото се запознал с едно момиче, което не ги одобрявало. Доктор Сноу се опита да го убеди да си пие лекарствата, но той отговори, че Бог му е казал да се откаже от алкохола и всички хапчета.

После пропусна прегледите си на 18 декември и на 14 януари. На 16 февруари Анет се обади на Норма Уокър и се оплака, че поведението му е неконтролируемо. Ориса го като „психопатично“ и каза, че Рон е заплашил да се самоубие с пистолет. На следващия ден той отиде на преглед — малко нервен, но с всичкия си. Настоя да му сменят лекарствата. След три дни на Уокър й се обадиха от параклиса „Макол“. Рон беше вдигнал скандал — крещял и настоявал да му дадат работа. Тя ги посъветва да се отнасят внимателно с него и да се обадят в полицията, ако се наложи. Същия следобед Анет и мъжа й докараха Рон, за да се види с Уокър. Бяха разстроени и умоляваха за помощ.

Уокър отбеляза, че Рон не си пие лекарствата, изглежда объркан, дезориентиран, има халюцинации, не разбира какво се случва около него и е напълно неспособен да се грижи за себе си и прехраната си. Тя се съмняваше, че той ще успее да оцелее сам, дори ако приема нужните лекарства. Решението беше „настаняване в психиатрична клиника, която да се справи с ограничените му умствени способности и неконтролируемо поведение“.

Тримата си тръгнаха без конкретно предложение и без лекарства. Рон се помота из Ейда и накрая изчезна. Една вечер Гари Симънс си беше вкъщи в Чикаша и си говореше с двама приятели, когато на вратата се позвъни. Той отвори, братът на жена му нахлу в дневната и се просна на пода.

— Имам нужда от помощ — повтаряше Рон. — Луд съм и имам нужда от помощ.

Небръснат, мръсен, със сплъстена коса, той май не разбираше къде се намира.