Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Утринният въздух изпълни белите му дробове. Бризът полъхваше откъм океана, донасяйки острия солен вкус на Атлантика и мириса на пясък и влага. Слънцето едва-едва надничаше на хоризонта. Докато тичаше, движейки леко и ритмично ръцете и краката си, Гейб наблюдаваше как небето изсветлява от сребристо до жълто и прасковено.
По дяволите, пропускал съм изгревите! Нещо го стегна за гърлото, когато осъзна тази истина. Макар че не можеше да си спомни със сигурност дали ги е виждал, простият инстинкт му подсказваше, че е бил лишен от такива утрини, в които да се наслаждава на свободата на движенията си, на слънчевата светлина върху лицето си, на въздуха, облъхващ с хладина изпотеното от здравословните усилия тяло. Не, не беше правил това повече от година.
Благодаря Ти, Боже! — помисли си той и за миг затвори очи, изпълнен е най-дълбока благодарност. — Благодаря Ти за този втори шанс!
Не просто втори шанс да бъде на свобода, но и шанс да общува с жена си и дъщеря си. Преди се беше отчуждил от тях. Като се имаше предвид доколко бе обсебен от работата си, това никак не беше чудно. Но сега го учудваше друго: желанието да изпитва чувството, от което някога се бе страхувал — любов, толкова силна, че те оставя без дъх. Не че пак не се страхуваше да отдаде сърцето си. Направо бе ужасен. Особено като знаеше, че Хелън се кани да го отблъсне. Но след пленничеството си, или може би поради него, се беше променил. Искаше да поеме емоционалния риск да обича някого, истински да го обича.
Тази сутрин, докато гледаше Хелън, разбирайки колко е отдадена на кариерата си, колко е решена да бъде силна и независима, той се изпълни с възхищение. Независимо от съпротивата й искаше да й даде нещо, което й дължеше, което е трябвало да й даде по-рано — безрезервната си привързаност.
Усещайки стягане в гърдите, Гейб забави крачка до поносимото темпо. Сандфидлър Драйв беше пуст тази сутрин, летовниците все още спяха. Само един-двама от местните жители бяха станали и кухненските им прозорци светеха. Тук бе мирно и тихо; беше съвършено.
Искаше да може да тича така винаги когато има възможност, да се наслаждава на бученето на прибоя, на красотата на слънчевите изгреви, на сигурността да знае, че семейството му е в безопасност и добре защитено. Защитено от хора като него — пазители на мира, бранители.
И все пак реалният живот не съвпадаше с идеалистичната му представа. Ако не внимаваше къде стъпва, неговото семейство много скоро щеше да представлява бивша съпруга и забравена доведена дъщеря. А и самият той беше по-скоро бреме за данъкоплатците, отколкото пазител на мира.
След като мислите му направиха салтомортале, Гейб започна да усеща болка в несвикналите си мускули. Когато чу, че зад него приближава превозно средство, той слезе от шосето и ускори ход, понеже не искаше да го видят каква жалка картинка представлява.
Погледна през рамо и установи, че това е полицейска кола, поела на утринната си обиколка. Гейб вдигна по-високо глава. Ето ти един колега пазител на мира, който си вършеше работата и пазеше крайбрежието от крадци и злодеи. Навярно нощната смяна се прибираше след дългото нощно патрулиране.
Хубаво беше, че тези мъже и жени защитават домашния фронт. Той се закле, че много скоро ще стане отново един от тях.
Изведнъж сърцето му подскочи, защото осъзна, че колата е точно зад гърба му. Чуваше бръмченето на мотора и хрущенето на пясъка под гумите, когато тя зави и слезе от банкета на шосето.
Гейб погледна назад, смятайки, че шофьорът не го е видял или си прави някаква шега. За негов ужас моторът изрева и колата го блъсна в гръб.
Едва имаше време да отскочи и вместо да падне под колата, полетя върху капака на двигателя. Търкулна се и за един много кратък миг зърна шофьора — мъж е издадена долна челюст и стоманен поглед. Рамото му се удари в огледалото откъм пасажерската седалка и той се преметна през глава във въздуха.
По някакво чудо успя да се приземи на краката си. Залитна назад. Докато мислите объркано се въртяха в главата му и се мъчеше да проумее какво точно се бе случило току-що, инстинктът му подсказваше да си плюе на петите и да бяга.
Колата бавно спря. Гейб се опита да си представи как шофьорът ще изскочи от нея и много загрижено ще му обясни, че не го е видял. Но човекът, който отвори вратата, носеше в ръка предмет, удивително много приличащ на оръжие.
Гейб мигновено загуби всякакво желание да се върти наоколо и да задава въпроси. Хукна на зигзаг по най-краткия път между две къщи. Отекна изстрел и един куршум изсвистя покрай него, като едва не го улучи. Мамка му! Най-умното, което можеше да направи, беше да напусне откритото пространство.