Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Мечтата ти е завидна за уважение — отбелязах аз. — Не ми се иска да полея със студена вода жаравата на твоето сърце, но мечтата си е само мечта. Нека се придържаме към действителността. Ти не познаваш Мехмед, но въпреки това се надяваш и желаеш градът да падне в негова власт.
— Не се надявам — прекъсна ме той. — Аз знам, че ще падне! Неслучайно имам титлата стратег.
— Живото куче е по-добро от умрелия лъв — продължи той. — Император Константин вече е избрал съдбата си, защото друг път не съществува. Безспорно той ще търси смъртта на стените, когато забележи, че всичко е загубено. Но как един мъртъв патриот може да бъде полезен на своя народ? Ако съдбата ми е отредила да погина по стените на Константинопол, нека бъде волята й, но аз по-скоро бих запазил живота си и бих ратувал за благото на своя народ. Ерата на Палеолозите е към своя край. Султанът ще стане единственият император. Но за да управлява гърците и да се оправя в гръцките афери, ще му е нужен грък. След превземането на града това ще е неизбежно. Той ще трябва да попълни висшите длъжности с хора, запознати с дворцовия протокол и с административния апарат. Затова Константинопол ще се нуждае от патриоти, които обичат народа си и многовековното гръцко културно наследство повече от собствената си репутация. Ако мога като куче да служа на народа си, за какво ми е лъвска смърт? Трябва само да уверя султана в добрата си воля. И когато от стените отекне глас: „Градът е загубен!“, тогава е мой ред да взема съдбата на народа в своите ръце и да я понеса напред.
Нотарас замълча в очакване и ме погледна.
— Речта ти беше дълга, красива, убедителна и ти прави чест — започнах аз. — Наистина към гръцкото културно наследство можем да причислим също така Леонид и Термопилите, но аз знам какво имаш предвид. Ти желаеш да увериш султана в добрата си воля. Но това не е ли вече съвсем ясно? Ти поведе опозицията против унията. Насаждаш и разпространяваш омраза срещу латинците и по този начин отслабваш защитата на града. С корабите си проведе безсмислено нападение и даде на султана така необходимата му провокация. Чудесно! Защо собственоръчно не мупишеш и не му предложиш услугите си?
На това той отвърна:
— Знаеш добре, че човек от моя ранг не може да постъпи така. Аз съм грък и съм длъжен да се бия за своя град, Макар да съм убеден, че всичко е напразно. Но запазвам за себе си свободата да действам така, както преценя за добре в името на своя народ. Защо трябва народът ми да погине или да бъде заробен, ако е във възможностите ми да го предотвратя?
— Не познаваш Мехмед — повторих аз. Моята непоколебимост явно го безпокоеше.
— Не съм предател — рече той, — а само политик. Това ти и твоят султан трябва да разберете. Готов съм да отговарям за делата си, без страх от хулниците, пред народа, пред собствената си съвест и пред божия съд. Здравият политически разум ме уверява, че точно в решителния момент ще са нужни хора като мен. Мотивите ми са чисти и безкористни. По-добре ще е народът ми да продължи да съществува, отколкото да бъде изцяло унищожен. Духът на Гърция, нейната вяра и култура не са само стените на Константинопол, имераторския дворец, форума, сената и събранието на архонтите. Това са само външни форми, които с времето се променят — само духът остава.
— Политическият разум и божията промисъл са две различни неща — казах аз.
— Ако господ ни е дал способността да мислим политически, той е пожелал човек да използва тази си дарба — поправи ме той.
— Думите ти са съвсем ясни, куропалате Лукас Нотарас — горчиво заключих аз. — Когато Константинопол падне, хора като теб ще управляват света. Мога да те уверя, че султан Мехмед е известен за твоите възгледи и оценява стойността на безкористните ти подбуди. Без съмнение той ще ти проводи в подходящ момент своите желания и ще те посъветва как най-добре би могъл да му служиш по време на обсадата.
Той леко наведе глава, все едно че ме признаваше за пратеник на султана, а думите ми приемаше като султанско поръчение. До каква степен човек може да бъде в плен на собствените си желания!
Напрежението му се разсея и той протегна ръце с приятелски жест, щом понечих да си тръгна.