Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Хък с удоволствие забеляза, че в стандартния глас на информаторка от аерогара, заложен в нея от Хари, се прокрадна заплаха. Тя вече се учеше!
— Аз съм „за“ — подхвърли той.
— В никакъв случай! Тая няма да я бъде! — решително възрази Селдън, щом успя някак да преглътне наглостта на собственото си творение. — На тоя Вуняков му знам и зъбките. И трябва да ви призная, че ако профсъюзите не се съпротивляваха толкова, досега сто пъти да съм го уволнил!
— Гневът е лош съветник, приятелю — взе да го успокоява Сонк. — Нали ще имаме пълен запис на предстоящия цирк… Извинявай! Не исках да те обидя! На експеримента… Ако този твой служител е пълен идиот, както ти твърдиш, ще покажеш записа на профсъюзните шефове и ще се отървеш от него. Аз лично ще се погрижа те да приемат това „специално разузнавателно средство“ като допустимо доказателство.
След десетина минути препирни най-после се споразумяха кой и от чие име да участва в спиритическия сеанс, както го нарече Хари Селдън, и той нареди да въведат лъвицата. Но тя не влезе, а направо връхлетя. И на Хък му се стори, че го гледа някак странно. Къде ли беше сгазил пак лука? Той побърза мило да й се усмихне, намеквайки, че сега не му е времето за семейни скандали. Дори тръгна към нея и понечи да я прегърне, но изстреляният сякаш с „Калашников АК-47“ въпрос го принуди да се вцепени с разтворени обятия в средата на залата.
— Как се казва шефът на Центъра за изследване на стерилитета у лъвиците в Сиатъл?
— Моля? — изуми се Хък.
— Отговори на въпроса, ако ти е мил животът! — озъби му се лъвицата.
— Арчибалд Донахю-Стивънс — леко затрепери гласът на Хък. Не толкова от обидния тон, колкото от опасението, че нещо е извадило от равновесие Ана-Мария.
— Кажи номера на автомобила, до който се срещнахме за първи път на Земята? — продължи със загадките лъвицата, като бавно се промъкваше към него.
— Не беше автомобил, а танк, скъпа. Забрави ли? Ти се стовари от небето току пред носа ми, докато си седях на дулото на моя танк в изконните арменски чукари на Нагорни Карабах. Скъпа, сигурна ли си, че с теб всичко е наред?
Тя се приближи плътно до него и изведнъж без всякакъв свян взе да го целува, като опитваше вкуса на устните му, близна очите му и дори леко захапа езика му, сякаш го дегустираше преди да го изяде.
— Как смяташ да наречем близнаците? — високо, но вече доста по-благо го попита тя и му прошепна: — Честито. Имаш двойник. И се мота наоколо.
Хък въздъхна тежко. Нищо й нямаше на неговата лъвица! Само подвижната лудницата край него се бе сдобила с нов пациент. Той се стегна и мигом разцъфна в усмивка:
— Още не съм решил, скъпа.
— Време е вече да се замислиш, скъпи — закачливо рече Ана-Мария и се пъхна в машината.
Хари Селдън и Сонк се спогледаха.
— Жени! — рече Хък, като най-сетне свали ръцете си и извинително повдигна рамене. — Предлагам да започваме, господа.
Клатейки глава, Хари Селдън даде съответните нареждания и въведоха Вуняков. Оракулът го подхвана от вратата.
Машината: Име?
Вуняков (притеснено, но надуто): Лавър Федотович.
Машината (с гласа на лъвицата): Да не би да се срамувате от фамилията си, Лавър Федотович, че не я споменавате?
Вуняков (важно): Свикнал съм да се обръщат само почтително към мен. А за тази цел собственото и бащиното име са напълно достатъчни.
Машината (заканително): Хм! Ще видим. Занятие?
Вуняков (лаконично): Председател!
Машината: На какво?
Вуняков (спонтанно): На каквото ми падне… Пардон. На каквото ме сложи Партията.
Машината (с гласа на лъвицата): Колко прави две и две, Лавър Федотович?
Вуняков (след кратко замисляне): Значи… Такова…
Машината (с гласа на лъвицата): Вярно ли е, че не винаги две и две прави четири, Лавър Федотович?
Вуняков (възмутено): Вижте сега! Нали за тази цел съм назначил научен консултант. С науката шега не бива! Така де… Нека професор Избегало да отговори на този въпрос. Нали за това му плащам заплата!
Машината (с гласа на лъвицата): Кога със сигурност две и две е равно на четири, Лавър Федотович?
Вуняков (в миг на просветление): Когато Партията каже!
Машината (с гласа на лъвицата): Черното бяло ли е, Лавър Федотович?
Вуняков (объркано): Ммм… Не знам какво мисли в момента Партията по въпроса.
Машината (назидателно, с гласа на информаторката от летището): Лошо, Вуняков. Много лошо. Партията мисли, че черното е бяло. Нещо повече. Партията нареди всеки неин член да твърди наляво и надясно, че черното е бяло. А ти не знаеш! Можеш ли да обясниш, Вуняков, защо ти, който си недостоен за храчката й дори, не изпълняваш Повелите на Партията?