Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Новините никак не са добри — възрази Перин, — но вие ги изрекохте като смъртна присъда. Щом Ранд се покаже, слуховете ще секнат.
Ранд прокара ръка през косата си.
— Ако беше така, Сорилея нямаше да изглежда все едно че е глътнала гущер. — Колкото до това, Нандера и Сюлин изглеждаха все едно, че техните гущери все още мърдат в гърлата им.
— Какво още не си ми казала, Сорилея?
Сбръчканата жена го изгледа с одобрителна усмивка.
— Виждаш отвъд казаното. Това е добре. — Тонът й обаче остана равен като дялан камък. — Връщаш се с Айез Седай. Някои ще повярват, че наистина си подгънал коляно. Каквото и да кажеш или направиш, ще са убедени, че Айез Седай ти държат юздите. И то още преди да са научили, че си бил техен пленник. Тайните си намират пукнатини, през които и бълха не може да пролази, а на една тайна, която се знае от мнозина, й поникват крила.
Перин погледна към Добрайн и Нурел, които ги наблюдаваха отстрани с хората си, и мъчително преглътна. Колцина от тези, които следваха Ранд, не го правеха само заради тежестта на айилците, струпани зад гърба му? Не всички, разбира се, но на всеки мъж, който бе тръгнал, защото Ранд е Преродения Дракон, се падаха поне по петима, ако не и по десет, които бяха дошли при него само защото Светлината огрява най-ярко най-силните редици. Ако айилците го оставеха или се разцепеха…
Не искаше дори да мисли за тази възможност. Защитата на Две реки беше изпънала възможностите му до предела, ако не и повече. Тавирен или не, той не се заблуждаваше, че е един от онези, чиито имена остават в историите — тази работа беше за Ранд. Неговите граници стигаха до проблемите на едно село. Но не можа да се сдържи. Умът му заработи трескаво. Какво можеше да се направи, ако настъпеше най-лошото? В главата му се заизреждаха списъци: кой щеше да остане верен и кой можеше да се опита да се изплъзне? Първият списък бе достатъчно кратък, а вторият — достатъчно дълъг, за да му пресушат гърлото и двата. Твърде много хора не преставаха да кроят планове как да извлекат лична изгода, все едно че изобщо не бяха чували нито за Пророчествата за Дракона, нито за Последната битка. Подозираше, че някои щяха да продължат да го правят дори след като настъпеше Тармон Гай-дон. И най-лошото беше, че повечето от тях нямаше да са Мраколюбци, а просто хора, за които на първо място стои собственият им интерес. Ушите на Лоиал клюмнаха тъжно — той, изглежда, също го разбираше.
Сорилея спря да говори на Ранд и се обърна. Очите й можеха да прогорят дупки в желязо.
— На вас ви се каза да стоите във фургона. — Бера и Кируна се заковаха на място и Аланна едва не се препъна в тях. — И ви се каза да не пипате Единствената сила без позволение. А дойдохте да чуете какво се приказва тук. Ще ви дам аз да разберете, че като кажа нещо, го казвам сериозно.
Въпреки непредвещаващия нищо добро поглед на Сорилея, трите я изгледаха в очите: Бера и Кируна с ледено достойнство, Аланна — с тлеещо непокорство. Огромните очи на Лоиал се завъртяха към тях, после към Мъдрата; ако ушите му доскоро бяха клепнали, сега съвсем клепнаха и дългите му вежди се смъкнаха чак до бузите му.
Ранд сякаш не забеляза това спречкване. Взираше се някъде през Сорилея. Или навярно отново се вслушваше в нещо, което никой друг не можеше да чуе.
— А влагоземците? — попита най-сетне той. — Колавер е коронясана за кралица, нали?
Нещо прободе гърдите на Перин като ледунка. Това, че Колавер от Дома Сайган искаше Слънчевия трон, не беше тайна — кроила беше такива планове още от деня, в който бе убит Галдриан Риатин, преди още Ранд да се беше провъзгласил за Преродения Дракон, и беше продължила с кроежите си, след като стана публично достояние, че Ранд смята да предаде трона на Елейн. Малцина обаче знаеха, че тя е хладнокръвна убийца. А Файле беше в града. Е, поне не беше сама. Баин и Чиад трябваше да са край нея. Те бяха Деви и нейни приятелки, навярно като онова, което айилците наричаха „почтисестри“. И нямаше да позволят тя да пострада. Ледунката обаче не се махна. Колавер мразеше Ранд и покрай него — всички, които му бяха близки. Като например жената на един мъж, който се явяваше приятел на Ранд. Не. Баин и Чиад щяха да я предпазят.