Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Положението е деликатно. — Кируна пристъпи към Ранд, без да обръща внимание на ледения поглед на Сорилея. — Това, което предприемеш, може да има тежки последствия. Аз…
— Какво е казала Колавер за мен? — обърна се с подчертано небрежен тон Ранд към Сорилея. — Берелайн пострадала ли е? — Ранд беше оставил Берелайн, Първата на Майен, да управлява временно Кайриен. Защо не я попита за Файле?
— Берелайн сур Пейендраг е добре — промърмори Сорилея, без да откъсва очи от Айез Седай. Външно, Кируна запази спокойствие, въпреки че я прекъснаха пренебрежително, но погледа, с който прикова Ранд, можеше да смрази и ковашка пещ. За останалото Сорилея даде знак на Ферайгин.
Червенокосата се сепна и се окашля — явно не беше очаквала, че ще й дадат думата повече.
— Колавер Сайган казва, че си заминал за Кемлин, Кар-а-карн, или може би за Тийр, но че където и да си отишъл, никой не бива да забравя, че си Преродения Дракон и че всички трябва да ти се покоряват. — Ферайгин изсумтя: това за Преродения Дракон го нямаше в айилските пророчества. В тях се говореше само за Кар-а-карн. — Казва, че ти ще се върнеш и ще я утвърдиш на трона. Тя често говори с вождовете, подтиква ги да придвижат копията на юг. В подчинение на твоите заповеди, така казва. С Мъдрите не се среща и когато й заговорим, слуша вятъра. — Този път сумтежът й почти уподоби този на Сорилея. Никой не казваше на вождовете какво да правят, но да обидиш Мъдрите беше също толкова лошо, колкото да започнеш да убеждаваш вождовете в нещо.
Това обаче на Перин му се стори обяснимо, поне на тази част от него, която можеше да мисли за нещо друго освен за Файле. Колавер вероятно никога не бе обръщала достатъчно внимание на „диваците“, за да разбере, че Мъдрите се занимават с нещо повече от това да берат и раздават билки, но явно й се искаше да разкара и последния айилец от Кайриен. Въпросът беше дали при всички тези обстоятелства някой от вождовете се беше вслушал в думите й? Но въпросът, който зададе Ранд, не беше от най-подразбиращите се.
— Какво още се е случило в града? Нещо, което да си чула, Ферайгин. Дори нещо, което изглежда важно само в очите на влагоземците.
Тя презрително отметна червената си грива.
— Влагоземците са като пясъчни мухи, Кар-а-карн! Кой може да знае кое е важно за тях? Странни работи ставали в града, така чух, както и сред шатрите. Хората понякога виждат неща, които не може да бъдат, само за малко — това, което не може да бъде, де. Мъже, жени и деца измирали. — Кожата на Перин настръхна: той разбра, че тя има предвид онова, което Ранд бе нарекъл „мехури на злото“ — те се надигаха от затвора на Тъмния като пяна от мръсно блато и се понасяха през Шарката, докато не се пръснат. Веднъж и самият Перин бе попаднал в един такъв мехур и никак не държеше да види втори… — Ако имаш предвид какво правят влагоземците — продължи тя, — кой ще си губи времето да гледа какво правят пясъчните мухи? Стига да не хапят. Това ме подсеща за нещо. Не го разбираш, но може би ще го разбереш. Тези пясъчни мухи ще почнат да хапят, рано или късно.
— Какви пясъчни мухи? Влагоземците ли? За какво говориш?
— Преди три дни дървоубийците Каралайн Дамодред и Торам Риатин се обърнаха към гражданството. С прокламация, че Колавер Сайган е узурпаторка. Но си кротуват в лагера си южно от града и нищо не предприемат, освен да изпращат по няколко души в града от време на време. Отдалечат ли се от своя стан, сто от тях ще побягнат само от един алгай’д’сисвай или дори от гай-шайн. Един мъж, Дарлин Сиснера, и още тайренци пристигнаха вчера с кораб и се присъединиха към тях. Оттогава пируват и пият, сякаш празнуват нещо. Войскари на дървоубийците се сбират в града по команда на Колавер Сайган, но повече се заглеждат към нашите шатри, отколкото към другите влагоземци или самия град. Наблюдават и нищо друго не правят. Навярно ти ще знаеш защо е всичко това, Кар-а-карн. Аз не знам, Баир и Мегана също не знаят. Никой не знае.
Лейди Каралайн и лорд Торам предвождаха кайриенците, отказващи да приемат, че Ранд и айилците са завладели Кайриен, също както лорд Дарлин предвождаше съмишлениците им в Тийр. Никой от тези бунтове не беше довел до нещо по-сериозно — Каралайн и Торам бяха в подножията на Гръбнака на света от месеци и само сипеха заплахи и претенции оттам, а Дарлин беше направил същото в Хадънски мрак. Но изглежда, това беше приключило. Перин се усети, че палецът му неволно опипва острието на секирата. Имаше опасност айилците да се отцепят и оттеглят, а враговете на Ранд се стичаха едновременно и се събираха. Оставаше само да изникнат отнякъде и Отстъпниците. Заедно със Севанна и нейните Шайдо. Като капак на всичко. Но всичко това му приличаше на кошмарен сън, нищо повече. Файле трябваше да е в безопасност. Трябваше.