Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— По-добре да гледат, отколкото да се бият — измърмори замислено Ранд, отново вслушан в нещо невидимо.
Перин се съгласи с Ранд с цялото си сърце — почти всичко друго за него щеше да е по-добро от боя, — но айилците не го схващаха така, не и щом ставаше дума за врагове. От Руарк до Сорилея, от Ферайгин до Нандера и Сюлин всички зяпнаха, все едно че Ранд бе казал някаква невероятна глупост.
Ферайгин буквално подскочи. За айилка тя не беше особено висока, едва стигаше до рамото на Ранд, но сякаш се опита да опре носа си в неговия.
— В този влагоземски стан има малко над десет хиляди — каза тя с укор, — а в града са още по-малко. Лесно можем да се справим с тях. Дори Индириан помни, че си заповядал да не се убива нито един влагоземец, освен при самозащита, но ако ги оставим да се оправят сами, ще възникнат неприятности. Това, че в града има Айез Седай, съвсем не оправя нещата. Кой знае те какво…
— Айез Седай? — хладно попита Ранд. — Колко? — От мириса му кожата между плешките на Перин се набръчка; той изведнъж усети, че пленничките Айез Седай ги гледат, а също Бера, Кируна и останалите.
Сорилея напълно загуби интереса си към Кируна, сви устни и попита:
— Това защо не ми го каза?
— Ти не ми даде възможност, Сорилея — възрази Ферайгин малко задъхано и сви рамене. Сините й очи се стрелнаха към Ранд и гласът й укрепна. — Десетина, може би малко повече, Кар-а-карн. Отбягваме ги, разбира се, особено след като… — Пак се обърна задъхано към Сорилея. — Ти не искаше и да чуеш за влагоземците, Сорилея. Само за шатрите. Така каза. — И пак се обърна към Ранд. — Повечето са отседнали под покрива на Арилин Дулайн, Кар-а-карн, и рядко излизат. — И пак към Сорилея. — Сорилея, знаеш, че всичко щях да ти кажа. Ти просто ме прекъсна. — Като се усети колко много хора я гледат и колко много започнаха да се усмихват, поне сред Мъдрите, очите й освирепяха и бузите й се изчервиха. Главата й се замята от Ранд към Сорилея и обратно и устата й замърда, но не можа и един звук да изкара. Някои от Мъдрите започнаха да се смеят; Едарра направо се изкикоти. Руарк отметна глава и зарева с пълен глас.
На Перин определено не му беше до смях. На един айилец можеше да му стане смешно, ако го сръгаш с меч в ребрата. Не стига всичко друго, ами и Айез Седай отгоре! Светлина! Все пак реши да се намеси направо за най-важното.
— Ферайгин? Моята жена, Файле, добре ли е?
Тя го изгледа малко унесено, но после очевидно посъбра остатъците от самоувереността си и каза сдържано:
— Доколкото знам, Файле Айбара е добре, Сей’чаир. — Хвърляше крадешком погледи към Сорилея с бялото на окото си. Сорилея не само че не беше развеселена, а тъкмо напротив — гледаше червенокосата с такъв интерес, че този към Кируна преди малко можеше да мине за скромен.
Амис постави ръка на рамото на Сорилея и измърмори:
— Вината не е нейна. — Каза го твърде тихо, за да стигне до нечии други уши освен на сбръчканата Мъдра и на Перин. Сорилея се поколеба и после кимна; погледът й се смекчи до обичайната й заядливост. Амис беше единствената, която Перин беше виждал да може да постигне това, единствената, която Сорилея не стъпкваше, защото се е изпречила на пътя й. Е, Руарк нямаше да го стъпче, но пък той беше като канара, не обръщаща внимание на гръмотевична буря, докато Амис — Амис можеше да спре гръмотевиците.
Перин искаше да чуе нещо повечко от Ферайгин — доколкото знаела, Файле била добре? — но преди да си отвори устата, Кируна тръгна с рогата напред с обичайната си „тактичност“.
— Сега ме слушай внимателно — обърна се тя към Ранд и вдигна многозначително пръст пред носа му. — Нарекох положението деликатно. А то не е. Положението е толкова сложно, че не можеш да си представиш, и толкова крехко, че може да се строши само от един дъх. Двете с Бера ще те придружим до града. Да, да, Аланна, и ти също. — Тя махна нетърпеливо на слабичката Айез Седай. Перин си помисли, че се опитва да направи оня фокус с извисяването. Тя наистина сякаш изгледа Ранд отгоре, макар че той стърчеше с цяла глава над нея. — Трябва да се оставиш да те водим. Един грешен ход, една погрешна дума и ще донесеш на Кайриен същите бедствия, каквито донесе на Тарабон и Арад Доман. И по-лошо — може да нанесеш невъзстановими щети на неща, за които не знаеш почти нищо.