Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Топло ли ти е? — попита той през рамо.
— Да — излъга тя.
Мислеше, че дългото му палто с прекалено много дипли на гърба служеше само да се перчи с него. Никога не беше виждала мъже с такива палта извън града. Сега обаче разбра, че палтото бе предназначено да предпазва от вятъра краката на ездача.
— С кого се срещнахте в бара снощи?
— Това си с моя работа, Рийд. Защо ме следяхте?
— Това пък е моя работа.
Положението стана безизходно. За известно време тя не каза нито дума. Имаше куп въпроси, които искаше да му зададе, но й беше трудно да се съсредоточи. Седеше с разтворени крака и се удряше в хълбоците му при всяко полюляване на коня. Попита първото нещо, което й дойде наум.
— Как станахте толкова близки приятели с майка ми?
— Израснахме заедно — каза той и махна с ръка. — Всичко започна от гимнастическия салон в училище и продължи, докато пораснахме.
— И това никога не ви се е струвало странно?
— Не. Ние нямахме тайни един от друг. Дори сме си играли на лекари няколко пъти.
— Аз ще ги покажа на теб, а ти на мен, така ли?
Той се намръщи.
— Вие също сте играли на лекари, нали?
Алекс не се хвана на въдицата, разбирайки, че се опитва да я отклони от целта.
— Досещам се, че накрая и двамата сте преминали тази граница.
— Ние не играехме вече на лекари, но разговаряхме за всичко. Нито една тема не беше табу за нас.
— Такова приятелство не е ли по-характерно за момичета?
— По принцип — да, но Селина нямаше много приятелки. Повечето от момичетата й завиждаха.
— Защо?
Всъщност вече знаеше отговора. Знаеше го, дори преди още той да вдигне рамене, при което рамото му докосна гръдта й. Тя едва можеше да говори. Трябваше да направи усилие, за да попита:
— Заради вас, нали? Заради приятелството с вас?
— Може би. Това и фактът, че беше най-красивото момиче наоколо. Повечето от момичетата я смятаха за съперница, а не за приятелка. Дръж се — предупреди я той, преди да преведе коня през една канавка.
Инерцията я избута напред, по-близо до него. Несъзнателно се сгуши в гърба му и го притисна по-здраво. Рийд изсумтя и тя попита:
— Какво има?
— Нищо.
— Изглежда… не ви е удобно.
— Ако бяхте мъж, възседнал кон, който изкачва стръмен склон, и сте притисната плътно към седлото, и вие не бихте се чувствала удобно.
— О-о-о, Боже мой! Съжалявам…
— Няма значение — измърмори той.
Докато теренът се изравни, между тях настъпи неловка тишина, нарушавана само от чаткането на копитата на коня. Животното внимателно избираше къде да стъпи по скалистия път. За да скрие смущението си и да се предпази от студения вятър, Алекс сгуши лице в яката на палтото му. Накрая се обади:
— Значи майка ми идваше при вас винаги, когато имаше проблеми?
— Да. Когато не идваше, знаех, че нещо не е наред, и аз отивах при нея. Един ден отсъстваше от училище. Безпокоях се и отидох у тях през обедната почивка. Баба ви беше на работа, така че Селина беше сама и плачеше. Уплаших се и отказах да си тръгна, докато не ми каже какво се е случило.
— Какво беше станало?
— Беше й дошло за първи път.
— О-о…
— От думите й разбрах, че госпожа Греъм я с накарала да се срамува от това. Беше й разказвала ужасии истории за проклятието на Ева и други от този род — в гласа му звучеше неодобрение. — Същото ли говореше и на вас?
Алекс поклати отрицателно глава, но не се отмести от яката му. Вратът му беше топъл и миришеше на него.
— Не беше чак толкова строга. Може би баба Греъм е станала по-просветена, когато навлязох в пубертета.
Алекс разбра, че са стигнали до малка дървена къща, едва когато Рийд отпусна поводите и скочи от коня.
— А майка ми? — попита тя.
— Успокоих я и й казах, че това е нормално и няма от какво да се страхува. Беше станала жена — той завърза юздите за един стълб на пътя.
— Повярвали ви?
— Мисля, че да. Спря да плаче и…
— И…? — подкани го Алекс да продължи, знаейки, че е спрял до най-важната част от разказа.
— Нищо. Преметнете си крака — помогна й да слезе от коня, като я хвана през кръста със силните си ръце и я свали на земята.
— Нещо се е случило, Рийд.
Тя го стисна здраво за ръкавите на палтото. Устните му бяха изтеглени в тънка решителна линия и го правеха подчертано мъжествен. Спомни си снимката от вестника, където той целуваше Селина и слагаше кралската корона на главата й. Както преди, стомахът на Алекс се свиваше и отпускаше като морски вълни в залив.
— Вие я целунахте, нали?
Той направи неловко движение е рамо.