Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Рийд беше подпрял лакти на най-горния парапет на оградата, а ръцете му висяха отпуснати от другата страна. Носеше кожени ръкавици, същите, с които беше, когато дойде при нея миналата вечер в стаята й в мотела и когато я придърпа към себе си и я задържа за известно време в обятията си, докато тя плачеше. Колко странно и приятно беше усещането от движението на ръцете му по гърба й върху халата, под който нямаше нищо друго, освен голото й тяло… Той държеше хронометъра в едната си ръка.
Носеше каубойската шапка, с която го беше видяла още първия път. Беше я навел над веждите си, а тъмно русата му коса се опираше в яката на палтото. Когато обърна глава, тя забеляза, че чертите на лицето му бяха остри и ясни. Нямаше неопределени форми и изтънчени очертания. От устата му излизаше пара. Спомни си устните му, които бяха целували мократа й коса, след като й каза за кремирането на Селина.
— Нека да тръгват! — извика той към ездачите. Гласът му беше властен, както и всичко останало в него. Кога издаваше заповеди и кога правеше намеци — трудно беше да се прецени.
Конете обикаляха, удряйки тежко с копита. От ноздрите им излизаше пара.
Когато намалиха ход, ездачите се отправиха право към конюшнята. Рийд извика на един от тях:
— Джинджър, как се справя?
— Нарочно го задържах. Има голям отскок.
— Не го задържай, той иска да бяга. Обиколи един път на бавен ход, за да си почине, и след това направи упражнението още веднъж.
— Добре.
Едва сега Алекс забеляза, че дребният ездач е жена. Тя докосна леко козирката на шапката си с върха на камшика и смушка коня.
— Как се казва той?
Рийд обърна глава. Погледна я изпод периферията на шапката си и присви вежди поради слънцето, което блестеше право в очите му.
— Това е момиче.
— Конят ли?
— А, конят се казва Дабъл Тайм.
Алекс застана до него и се облегна на парапета.
— Ваш ли е?
— Да.
— Често ли побеждава?
— Носи ми достатъчно печалба.
Алекс наблюдаваше ездачката, превита на седлото.
— Изглежда, че не знае какво да прави — отбеляза тя. — Конят е доста голям за нея.
— Джинджър е сред най-добрите при Минтън — така смятат всички. — Той отново насочи вниманието си към коня, който обикаляше хиподрума в силен галон. — Браво, момче. Браво, момче — прошепна като че ли на себе си. — Движи се като професионалист.
Насърчаваше го с викове, когато Дабъл Тайм профуча покрай тях. Виждаха се само неясни очертания на добре координирани мускули, бързина и огромна сила.
— Добра работа — каза Рийд на ездачката, когато доведе коня.
— По-добре ли беше този път?
— Да. Със седем секунди беше по-бърз.
Рийд каза повече насърчителни думи на коня, отколкото на момичето. Нежно потупа животното по гърба и му говореше на език, който то явно разбираше. Жребецът се изправи на задните си крака и игриво размаха опашка, предчувствайки богата закуска в конюшнята като награда за доброто изпълнение.
— Изглежда добре се разбирате — отбеляза Алекс.
— Бях там, когато жребецът оплоди кобилата. Бях там и когато се роди жребчето. Мислеха, че е в безсъзнание и искаха да го отпишат.
— Моля?
— Мислеха, че не му достига кислород при раждането — той поклати глава, наблюдавайки как конят влиза в конюшнята. — Аз не мислех така и излязох прав. Потеклото му показваше, че има големи шансове да стане добър, и така стана. Досега не ни е разочаровал. Винаги бяга с всички сили, дори и да го надминат.
— Има защо да се гордеете с него.
— Така е.
Алекс не се дразнеше от престореното му безразличие.
— Винаги ли тренират конете по този начин?
— Не, днес ги пришпорват, за да видят как се надбягват един друг. Четири дни в седмицата галопират по един или два пъти на хиподрума. След това два дни само се разхождат.
Той се обърна и тръгна към един оседлан кон, вързан за оградата.
— Къде отивате?
— Вкъщи — отвърна и възседна коня грациозно като каубой.
— Трябва да говоря с вас! — извика смаяна Алекс след него.
Той спря, наведе се и й подаде ръка.
— Качвайте се — зелените му очи я гледаха предизвикателно изпод шапката.
Тя тикна слънчевите си очила по-високо на носа и уверено се приближи до коня, въпреки че вътрешно изпитваше страх.
Най-трудно беше да стисне ръката на Рийд. Той я издърпа със съвсем малко усилие, но я остави сама да се разположи зад него.
Не се чувстваше много стабилна и когато той пришпори коня, политна напред върху широкия му гръб. Несъзнателно ръцете й обвиха кръста му, като внимаваше да ги задържа над колана му. Не й беше лесно да се контролира. Умът й блуждаеше към ципа на дънките му.