Добре пазени тайни

Да се даде на човек като нея прекалено много информация, би било не само неетично, но и глупаво. Познаваше добре няколко уличници и от тях разбра, че не трябва да си отпуска много езика.

— Знаеш толкова добре, колкото и аз как ще реагира — каза той уклончиво. — Вероятно изобщо няма да реагира.

— Какво имаш пред вид?

— Това, че се съмнявам да опакова нещата си и да се запъти към Остин веднага, щом прочете това.

— Толкова ли е смела?

Рийд сви рамене.

— Упорита?

Той се усмихна саркастично.

— Може и така да се каже. Тя е много упорита.

— Любопитна съм да видя това момиче.

— Защо?

— Защото всеки път, когато чуеш името й, се намръщваш — тя издуха отново дима от цигарата си към тавана. Приближи се до него. — Сега също се нацупи, скъпи.

— Навик.

— Прилича ли на майка си?

— Не много. Имат нещо общо, това е всичко.

Усмивката й беше лукава и коварна.

— Тя те тревожи, нали?

— Да, тревожи ме! — изкрещя той. — Опитва се да ме прати в затвора. Това не те ли интересува?

— Само ако аз бях виновна.

Рийд стисна зъби.

— Добре, прочетох писмото и ти казах моето мнение. А сега защо не си вдигнеш задника от къщата ми?

Нора невъзмутимо изгаси цигарата си в пепелника, наметна коженото си палто и се изправи. Взе цигарите си, запалката и плика, адресиран до Алекс, и го постави отново в чантата си.

— От опит знам, господин Ламбърт, че задникът ми не е за изхвърляне.

Рийд уталожи гнева си. Усмихна се виновно, стисна я през дрехите и изръмжа:

— Права си. Така е.

— Оставаме ли приятели?

— Да.

Както стояха изправени лице срещу лице, тя погали корема му с ръка и я плъзна по-надолу. Усети, че е твърд, но не беше възбуден силно.

— Навън е студено, Рийд — каза страстно. — Искаш ли да остана?

Той поклати глава.

— Преди доста време се разбрахме, че за да останем приятели, аз ще идвам при теб, когато искам да правим любов.

Тя се нацупи.

— Защо се споразумяхме така?

— Защото аз съм шериф, а ти държиш публичен дом.

Смехът й беше гърлен и похотлив.

— Точно така, наистина. Най-добрият и най-печелившият в щата. Както и да е, мисля, че се погрижих добре за теб миналата нощ — настойчиво започна да го опипва през дъвките, но без резултат.

— Да, благодаря.

Тя се усмихна, отпусна ръката си и тръгна към вратата. Каза през рамо:

— За какво беше тази неотложна работа? Не си спомням да съм те виждала толкова нервен от деня, в който разбра за някакви войник от Ел Пасо на име Гейдър.

Очите на Рийд станаха по-тъмни и по-застрашителни.

— Нямам никаква неотложна работа.

Тя го потупа по бузата.

— Трябва да се научиш да лъжеш по-добре, скъпи. Отдавна те познавам, и то достатъчно добре.

Гласът й отекна зад нея, когато тръгна в тъмното.

— Не се дръж грубо, скъпи, чу ли?