Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Рийд отдръпна глава и погледна втренчените й очи. Те като две огледала отразяваха смущението й. Усмивката, която забеляза в крайчеца на устните му, беше саркастична.
— Така няма да се чувствате измамена — промърмори той.
След това обсипа с леки бързи целувки влажните й устни. Нежно докосна ъглите на устните й с върха на езика си и тази милувка я възбуди.
После отново я целуна истински. Езикът му потъна между устните й и тя несъзнателно му отвърна. Той пиеше свежест от устните й с явно удоволствие, докато ръцете му се движеха по гърба й, после отстрани, и накрая стигнаха до гърдите. Погали ги сластно с длани и я накара да изпита желание да докосне зърната им.
Вместо това мъжът плъзна ръце към бедрата й и ги обхвана в шепите си, после я притисна силно към себе си. С всяка секунда желанието й се усилваше и подкопаваше съпротивата й. Преди да я остави да се отдаде на приятната слабост, която обземаше тялото й, той рязко се дръпна. С лице близо до нейното прошепна:
— Любопитна ли сте да разберете какво правя след това?
Алекс отстъпи назад, огорчена от това колко близко беше до пълната капитулация. Изтри устните си от целувката му с опакото на дланта си и се престори, че не чува ироничните му думи.
— Не ми се стори, че ви с неприятно.
Рийд сложи тъмните си очила и нахлупи шапката ниско над очите си.
— Отсега нататък предлагам да запазим кръстосания разпит за съдебната зала. Там е по-безопасно.
Бар „Дерик Лаундж“ беше далеч по-лош в сравнение с „Последен шанс“. Алекс го приближи откъм южната страна, така че когато зави зад ъгъла на сградата и видя червения пикап, паркиран там, въздъхна с чувство на облекчение. Вече беше решила, че ако свидетелят не е там, няма да обикаля наоколо и да го чака.
Когато напусна мотел „Уестърнър“, първо се убеди, че никой не я следи. Стори й се смешно да си играе на котка и мишка, но беше готова на всичко, само и само да може да говори с този мъж, който претендираше, че е бил свидетел на убийството на майка й. Ако и от тази среща не излезеше нищо, а се окажеше само лоша шега по телефона, денят й щеше да завърши ужасно.
През целия й живот най-дългото пътуване с кон беше това, което направи с Рийд обратно до хиподрума, където беше оставила колата си.
— Приятен ден — провикна се той с присмех, когато тя слезе от седлото.
— Върви по дяволите — беше нейният сърдит отговор.
Чу го да се смее, докато обръща коня в обратна посока.
— Негодник — прошепна Алекс на себе си, когато излезе от колата и тръгна към пикапа.
Можеше да види шофьора, който седеше зад волана, и въпреки че се радваше, че се беше появил най-накрая, чудеше се дали щеше да се почувства неловко, ако мъжът посочи Рийд за убиец на майка й. Тази възможност я тревожеше.
Заобиколи колата от предната страна. Токчетата на обувките й тракаха шумно по чакъла. Заведението не беше похарчило много пари за осветление отпред, така че от тази страна на сградата беше тъмно. Нямаше други превозни средства, паркирани наоколо.
Алекс потръпна за миг, когато се допря до дръжката на вратата. Превъзмогна колебанието си и се вмъкна вътре, като затвори вратата след себе си.
Нейният свидетел беше дребен грозен мъж. Имаше вид на индианец и лицето му беше прорязано от дълбоки бръчки. Косата му беше разрошена и миришеше така, сякаш не се беше къпал скоро. Беше мършав, набръчкан и с прошарена коса.
И беше мъртъв.
Глава XVII
Когато разбра защо човекът седи и я гледа втренчено и безучастно, Алекс се опита да изкрещи, но не успя да издаде нито звук. Гърлото й се бе сковало от страх. Обърна се и се опита да отвори вратата на пикапа, но безуспешно.
Започна безшумно да дърпа дръжката и накрая бутна с рамо. Вратата се отвори така внезапно, че едва не падна на земята. В стремежа си да се отдалечи колкото може по-бързо от окървавения труп Алекс заби дълбоко в чакъла токчето на обувката си, спъна се и се приземи на длани и колене.
Тя извика от болка и страх и се опита да се изправи. Направи решително крачка напред в тъмнината, но внезапно бе осветена от фарове на кола и ушите й писнаха от силното изсвирване на клаксон.
По инстинкт вдигна ръка да предпази очите си. Внезапно различи силуета на приближаващ мъж. Преди да успее да побегне или да издаде какъвто и да е звук, той каза:
— Вие бяхте наоколо, нали?
— Рийд! — извика с чувство на дълбоко облекчение.
— Какво правите тук, по дяволите?
Изобщо не изглеждаше изпълнен със съчувствие. Това я вбеси.
— Бих могла да ви задам същия въпрос. Онзи мъж — каза тя, сочейки с треперещ пръст към пикапа, — е мъртъв.