Добре пазени тайни

Рийд не отговори.

— Това ще бъде едно от многото неща, които ще обсъдим утре сутринта.

— Съжалявам, но утре имам почивен ден.

— Важно е.

— Това е ваше мнение.

— Къде ще бъдете?

— Казах — не.

— Нямате друг избор.

— Не съм дежурен утре.

— Е, аз съм.

Той изруга и след миг каза:

— Ако ледът се разтопи, ще бъда на хиподрума във фермата на Минтън.

— Ще ви намеря.

Без да каже нито дума повече, той сложи слушалката на мястото й. Беше я хванал в капан и знаеше това. Чу я как говори неуверено, когато попита защо я е следил. С когото и да е имала среща, явно се е уплашил от него. Кой ли е бил? Джуниър? Тази мисъл го обезпокои.

— Кой беше? — попита Нора Гейл, докато наместваше върху раменете си бялото палто от норка.

Беше облечена в пуловер, обшит с мъниста около врата. Изпълваше го целия. Между гърдите й имаше опал е големина колкото един сребърен долар, висящ на златна верижка, дебела почти цял сантиметър и обсипана с малки блестящи диаманти. Извади цигара от осемнайсеткаратова златна табакера. Рийд й поднесе запалката си. Тя погали ръката му. Пръстените на пълничката й ръка проблеснаха.

— Благодаря, скъпи.

— Няма защо — отговори той и хвърли запалката на масата в кухнята. След това се върна на мястото си.

— Беше момичето на Селина, нали?

— Да. И какво от това?

— А — каза тя, издухвайки дима от цигарата си към тавана. — Ще й стане тясно тук — кимна с глава към писмото, което лежеше на масата. — Какво мислиш за това?

Рийд взе писмото и то прочете отново, въпреки че съдържанието му беше достатъчно ясно още от самото начало. В него се настояваше Александра Гейдър да прекрати обвиненията си срещу Енгъс Минтън, Джуниър Минтън и Рийд Ламбърт.

Беше дадена характеристика на всеки един от тях, а също и на долуподписаните влиятелни граждани — сред които и неговата гостенка. Те бяха засегнати не само от това, че техните уважавани съграждани са обвинени несправедливо, но и от това, че са застрашени финансовите интереси на града, свързани с получаването на разрешително за строеж на хиподрума. Причина за всичко това беше необоснованото разследване на госпожица Гейдър.

Накратко, писмото я предупреждаваше незабавно да се оттегли и да им разреши да трупат печалби и да работят за процъфтяването на града, което може да стане единствено чрез увеличаване на приходите от хиподрума.

След като прочете писмото за втори път, Рийд го сгъна и пъхна в незапечатания плик. Беше адресирано до Алекс в мотел „Уестърнър“.

Той не коментира съдържанието, а само попита:

— Ти ли си инициаторката?

— Само подхвърлих идеята тук-там.

— Написаното е в твой стил.

— Аз съм предпазлива бизнес дама. Знаеш това. Другите сметнаха, че идеята е добра и я продължиха. Всички одобрихме крайната реакция. Предложих да включим и теб, преди да го изпратим.

— Защо точно мен?

— Ти си прекарал с нея повече време от всеки друг в този град. Мислехме, че може би ще успееш да отгатнеш каква ще бъде реакцията й.

Рийд дълго проучва невъзмутимото й лице. Тя беше хитра като лисица. Нямаше да бъде толкова богата, колкото беше сега, ако не си държеше езика зад зъбите и не внимаваше. Рийд я харесваше, винаги я беше харесвал. Спеше с нея от време на време. Но не й вярваше.