Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Да, знам.
— Знаете?
— Казва се, ъ-ъ, казваше се Пейсти Хикъм. Преди време работеше при Енгъс — той погледна през зацапаното от мушиците предно стъкло и поклати глава. — Боже мой, каква бъркотия.
— Това ли е всичко, което можете да кажете?
Рийд се обърна към нея.
— Не. Мога да кажа, че единствената причина, поради която няма да ви заподозра в убийство е тази, че някой ми се обади и ме предупреди, че Пейсти седи в онзи пикап с прерязано гърло, но не спомена да е имало друг с него.
— Някой ви е предупредил?
— Точно така. Имате ли представа кой?
— Предполагам, че това е този, който е знаел, че ще дойда тук, за да се срещна с него! — изкрещя тя.
Дойде й и нещо друго наум, но премълча.
— Как пристигнахте толкова бързо, Рийд?
— Мислехте, че съм дошъл преди вас и съм му прерязал гърлото с нож? — попита той саркастично.
— Възможно е.
Рийд повика един от помощниците си. Алекс не беше разбрала до този момент, че не е сам. Изведнъж осъзна няколко неща наведнъж — воя на приближаваща сирена, появата на няколко любопитни клиенти, които се втурнаха през вратата на бара, за да видят какво става.
— Придружете я обратно до мотела — нареди Рийд. — Вижте дали ще се прибере в стаята си.
— Да, шефе.
— Дръжте я под око до утре сутринта. Погрижете се да не излиза никъде.
Двамата си размениха по един враждебен поглед, преди тя да позволи на помощника му да я отведе обратно до нейната кола.
— Шерифе?
Помощникът му почука нерешително на вратата, преди да посмее да я отвори. Тази сутрин из офиса се носеше слух, че Рийд е в лошо настроение, което отчасти се дължеше на смъртта на Пейсти Хикъм предната вечер. Всички стъпваха на пръсти, сякаш под краката им имаше черупки от яйца.
— Какво има?
— Няколко документа за подпис.
— Дай да ги видя — Рийд се надигна от въртящия стол и посегна към купчината официални документи и писма. Сложи подписа си на обозначеното място.
— Как е Рууби Фейе?
Любовницата на Пейсти беше намерена в дома й пребита от бой, когато шерифът прати да я извикат, за да я разпита. Накрая тя назова своя съпруг — рогоносец като виновник за смъртта на Пейсти.
— Лил е постъпил почти по същия начин с нея, както и с Пейсти. Ще трябва да остане в болница за една или две седмици. Изпратили са децата при майка й.
Изражението на Рийд стана още по-кисело. Не понасяше мъже, които малтретираха жените си, независимо от степента на предизвикателството. Беше изял толкова бой от баща си, че не можеше да понася никакво насилие.
Подаде книжата обратно на помощника си.
— Нещо ново?
— Не, шефе. Ще ви съобщя, ако има нещо. Казахте ми да ви напомня, че трябва да давате показания в съда днес следобед.
— По дяволите, бях забравил. Добре, благодаря.
Помощникът му се оттегли успокоен и Рийд забрави за него, още преди да затвори вратата.
Тази сутрин не можеше да мисли за нищо друго, освен за Алекс. Образът й запълваше изцяло мислите му. Стана от стола си и се доближи до прозореца. Навън беше слънчево. Спомни си предишния ден, когато яздеше на коня с нея. Слънчевата светлина придаваше червеникав оттенък на косата й. Ето за това трябваше да мисли, когато започна да се заяжда за онзи глупав трофей.
Защо го беше пазил толкова години? Всеки път, когато поглеждаше към него, чувствата му се раздвояваха — както вечерта, когато го получи. Чувстваше се потиснат, защото Джуниър не беше избран за най-добър играч. Колкото и странно да беше, искаше му се да се извини на Енгъс и Джуниър за спечелената награда. Той я беше заслужил, защото наистина беше най-добър в отбора, но победата над най-добрия приятел помрачаваше радостта му.
Алекс беше разбрала всичко това сама. Беше умна, добре; но не и толкова упорита, колкото претендираше, че е. Предишната вечер се уплаши, и то с право. Пейсти никога не е бил хубава гледка, но мъртъв, със съсирена кръв по долната устна, изглеждаше още по-грозен и ужасяващ.
Може би беше добре да види това. Може би нямаше да гори от желание да разкрива тайни, които не я засягат.
Може би ужасното убийство на Пести ще я уплаши и ще я накара да прекрати разследването си, а може и да напусне града и никога да не се върне.
Би трябвало да се зарадва от тази възможност, но уви! Ядоса се още повече на нея и на себе си.
Като я целуна предишния ден, постъпи като глупак. Беше й позволил да го предизвика и си беше загубил ума. Не можеше да се контролира. Извинението облекчи съвестта му само дотолкова, че да може да живее с мисълта за това, което се беше случило. В същото време обаче то го плашеше. Алекс го беше накарала да премине границата на разума. Само един човек можеше да го предизвика така — Селина.