Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Целувал съм я и преди.
— Но това беше първата истинска целувка, нали?
Рийд я пусна на земята, прекоси предната веранда и отключи вратата.
— Можете да влезете, ако искате — каза през рамо.
Изчезна зад вратата, като я остави отворена. Смутена, но любопитна, Алекс го последва. Озова се направо във всекидневната. През един отвор от лявата й страна можеше да види трапезарията и кухнята. Коридорът на противоположната страна, както можеше да се предположи, вероятно водеше към спалня. Оттам се чуваше как Рийд търси нещо. Тя затвори разсеяно външната врата, свали очилата и ръкавиците си и се огледа наоколо.
Къщата беше типична за ерген. Мебелите бяха подредени за удобство и уют, а не с вкус. Беше сложил шапката си на масата, а палтото и ръкавиците му лежаха захвърлени на един стол. Стаята беше чиста. Лавиците на библиотеката бяха отрупани с книги. Имаше паяжини по ъглите на тавана, които се виждаха на слънчевата светлина, проникваща през процепите на прашните венециански прозорци.
Когато се появи отново в стаята, Рийд забеляза, че тя разглежда една от паяжините на тавана.
— Лууп изпраща една от племенниците си тук от време на време. Скоро трябва да дойде да почисти — не беше извинение, а обяснение. — Искате ли кафе?
— С удоволствие.
Той отиде в кухнята, а Алекс продължи да се разхожда из стаята, за да стопли премръзналите си крака. Върху една от полиците забеляза голям трофей, който привлече вниманието й. На него с релефни букви беше гравирано: „Най-добър играч“, заедно с името на Рийд и датата.
— Така добре ли е? — прозвуча гласът му зад нея.
Тя се обърна и видя, че държи чаша е кафе. Беше се сетил да добави сметана.
— Чудесно, благодаря.
Алекс посочи с глава трофея и попита:
— Като ученик в по-горни те класове ли го получихте?
— Хм.
— Това е голяма чест.
— Предполагам, че е така.
Беше забелязала, че Рийд използва този израз, когато иска да приключи разговора.
— Не сте ли сигурен, че е било чест за вас?
Той се отпусна на един стол и протегна краката си напред.
— Тогава мислех и все още мисля, че имам добър отбор зад гърба си. Другите играчи бяха добри колкото мен.
— И Джуниър ли?
— Да. Той беше един от нас.
— Но наградата сте спечелил вие, а не Джуниър.
Погледна я безизразно.
— Това има ли някакво значение?
— Не знам. Има ли?
Рийд се усмихна подигравателно.
— Престанете да играете ролята на следовател пред мен и кажете какво ви интересува.
— Добре.
Тя се облегна на дивана, погледна го внимателно и продължи:
— Джуниър мразеше ли ви за това, че вие спечелихте наградата за най-добър играч?
— Попитайте него.
— Може би ще го направя. Ще попитам също и Енгъс дали е имал нещо против.
— Нямаше по-горд човек от Енгъс онази вечер на банкета, когато раздаваха наградите.
— Щял е да бъде още по-горд, ако неговият син беше получил наградата за най-добър играч вместо вас.
Лицето на Рийд стана мрачно.
— Главата ви с пълна с глупости, знаете ли това?
— Сигурна съм, че Енгъс е бил горд с вас, радвал се е, но не можете да ме убедите, че не е искал синът му да спечели този трофей.
— Мислете каквото искате. За мен това няма никакво значение — изръмжа той и изпи кафето си на три глътки. После остави чашата на масичката пред себе си и стана. — Готова ли сте?
Тя също остави чашата си, но с нищо не показа, че има намерение да си тръгва.
— Защо се засегнахте толкова?
— Не се засягам, отегчавам се — наведе се и доближи лицето си до нейното. — Този трофей е от преди двадесет и пет години. Сега е само една потъмняла вехтория, която не става за нищо друго, освен да събира прах.
— Тогава защо сте го пазил през всичките тези години?
Той прокара пръсти през косата си.
— Вижте, той не означава нищо днес.
— Но тогава с означавал много.
— Съвсем малко и недостатъчно, за да получа стипендията, на която разчитах, за да отида в колеж.
— Какво направихте?
— Отидох все пак.
— Как?
— Взех един заем.
— От държавата ли?
— Не, личен — отговори той неопределено.
— Кой ви даде пари назаем — Енгъс ли?
— И какво от това? Върнах му всичко, до последния цент.
— Като работехте за него ли?
— Докато напуснах предприятията „Минтън“.
— Защо напуснахте?
— Защото му се бях издължил и исках да работя нещо друго.
— Това беше, след като завършихте колежа ли?
Рийд поклати глава.
— Военна авиация.
— Били сте във военновъздушните сили?
— Учих четири години за офицер в колежа, а след завършването му бях на действителна военна служба. Шест години животът ми висеше на косъм. Две от тях прекарах сред бомбите във Виетнам.