Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Алекс не знаеше, че е участвал във войната, но трябваше да се досети. По това време е бил в армията.
— Джуниър също ли е служил?
— Джуниър на война? Можете ли да си го представите? — попита той с язвителен смях. — Не, не е служил. Енгъс намери връзки и го сложи в резервите.
— Защо не и вас?
— Аз не пожелах. Исках да отида във военновъздушните сили.
— За да се научите да летите ли?
— Вече знаех да летя. Взех книжка за пилот, преди да взема шофьорска книжка.
Тя го погледна за миг. Информацията идваше толкова бързо, че й беше трудно да я възприеме.
— Вие сте пълен е изненади тази сутрин. Не знаех, че можете да летите.
— Не е било необходимо.
— Защо нямате снимки в униформа? — попита Алекс, сочейки към библиотеката.
— Не ми харесваше това, което правех там. Не искам да си спомням за войната.
Обърна й гръб, взе шапката, ръкавиците и палтото си, отиде до външната врата и я отвори. Тя остана на мястото си.
— С Джуниър може би сте чувствали липса един от друг, докато сте служил шест години във военновъздушните сили.
— Какво имате предвид? Да не мислите, че не сме били почтени един към друг?
— Не — търпението й започна да се изчерпва. — Имах предвид само, че сте били много добри приятели и дотогава сте прекарвали по-голямата част от времето си заедно.
Той затръшна вратата и съблече палтото си.
— Свикнахме да бъдем разделени.
— Но вие сте прекарали четири години в колежа заедно — изтъкна тя.
— Не, не сме. Посещавахме училището в Тексас по едно и също време, но откакто той се ожени…
— Оженил се е?
— Още една изненада ли? — попита той подигравателно. — Не знаехте ли? Джуниър се ожени само няколко седмици, след като завършихме гимназия.
Не, Алекс не знаеше това. Не беше разбрала, че първият брак на Джуниър е бил веднага след завършването им и следователно толкова скоро след убийството на Селина. Това й се стори странно.
— Значи вие с Джуниър не сте се срещали дълго време.
— Точно така — отговори набързо Рийд.
— Смъртта на майка ми имаше ли нещо общо с това?
— Може би. Ние не можехме да говорим за това.
— Защо?
— А вие как мислите? Беше мъчително.
— Защо е било трудно да се срещате с Джуниър и да говорите за смъртта на Селина?
— Защото винаги сме били трио. Един липсваше и не се чувствахме добре, когато бяхме заедно с нея.
Алекс обмисляше дали е уместно да го насилва да говори за това, но реши да направи решителната крачка.
— Вие сте били трио, да, но ако някой е бил излишен, то това е бил Джуниър, а не Селина. Права ли съм? Вие с нея сте били неразделно дуо, преди да станете неразделно трио.
— Защо не вървите по дяволите?! — извика той. — Вие не знаете нищо за моя живот, нито за мен самия!
— Няма смисъл да се ядосвате. Рийд.
— О, не! Защо трябва да се ядосвам? Вие искате да възкресите миналото, всичко от първата ми истинска целувка до някакъв скапан футболен трофей, който не струва нищо и е ценен колкото конска фъшкия, но аз не трябва да се ядосвам!
— На много хора им доставя удоволствие, когато се връщат в миналото.
— На мен — не. Искам миналото да си остане там, където е.
— Защото ви причинява болка ли?
— В известна степен — да.
— Причинява ли ви болка споменът за първата истинска целувка с майка ми?
Той се доближи до дивана, постави ръцете си върху бедрата й и гласът му стана мек като коприна.
— Сигурен съм, че тази целувка ви заинтригува, нали?
Действието му я изуми. Стоеше като окаменяла.
— Е, ако толкова ви интересува как се целувам, може би първо трябва да опитате.
Пъхна ръцете си под палтото й и ги обви около талията й. Нежно я изправи на крака. Тя се улови за гърдите му и преди да успее да си поеме дъх, той наведе глава и покри устните й със своите.
В началото беше толкова зашеметена, че не помръдна. Когато осъзна какво става, опря юмруци на гърдите му и направи опит да го отблъсне от себе си. Опита се да извърти глава настрани, но Рийд улови долната част на брадичката й и я задържа неподвижно. Устните му изкусно разтвориха нейните и той пъхна езика си между тях. Целуна я истински, галейки устните й с език. Устните му бяха напукани и тя усещаше грапавината им върху своите, а също и неочаквания контраст от гладката им вътрешност.
Искаше да се покаже възмутена, но не го направи. Тялото й се поддаде. Той издаде звук, излизащ някъде дълбоко от гърлото му. По-късно си припомни всичко това отново.
Но не можа да възстанови чувството, което я обхвана, напрежението в гърдите й и топлината, която се разля по цялото й тяло. Не беше сгрешила относно приятния дъх на устните му и мириса на вятър и слънце, който излъчваха косата и дрехите му.