С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Настъпи гробно мълчание в презокеанската връзка. Най-после Пайлът се обади:
— Предай му, че аз лично, без съгласието на съвета, съм наредил за повишение с десет цента на час.
— Петнадесет?
— Дванадесет и нито цент повече, Бърк. И не ме намесвай пак в тези разправии. Назначил съм те да отговаряш за проекта, така че действай.
Пайлът затвори, преди Дилън да успее да му благодари. Сметна, че е по-добре. Иначе щеше да изглежда, че Пайлът изразява предпочитания, вместо да упражнява здрав контрол на бизнесмен.
Хаскел Сканлън не погледна на нещата по този начин.
— А, значи се оплака на татенцето? — попита той подигравателно, когато Дилън го информира за разговора си с Пайлът.
— Казах му какво смятам, че е най-добро за проекта.
— О, разбира се! — отговори ехидно Хаскел. — Пайлът вижда в теб по-младо отражение на самия себе си. Под блясъка на успеха той е толкова прибързан и недодялан, колкото и ти. Гордее се, че сам се е издигнал. Не си въобразявай, че си спечелил спора заради личните ти предимства и качества. Спечели, защото си подобие на шефа.
Тъй като в края на краищата се беше наложил, Дилън не си правеше труда да се съобразява с мнението на Хаскел. Освен няколкото студени и дъждовни дни, нещата на строителния обект вървяха гладко през есенните месеци. Работниците спряха да напускат, защото знаеха, че той е отговорен за заплатите им. Изглежда оценяваха способността му да запомня техните имена, да разказва мръсни вицове, да усеща кога да се намесва и кога не в личните им разговори. Не искаше от тях нищо повече от това, което изискваше и от себе си. Рискуваше, оставаше след работа, ядеше заедно с тях пакетирания си обяд и спечели уважението им. Не се делеше настрани.
Дилън предпочиташе да е наясно със строежа в детайли — с всеки нит, кабел, тухла. Не обичаше да се усамотява във фургона. Контролираше всяка фаза от проекта. Но високите му изисквания и критерии станаха причина за следващия скандал с Хаскел Сканлън.
— Какво, по дяволите, е това? — Дилън държеше с ръкавици парче електроизолатор. Нещастният техник, който беше избрал случайно, погледна внимателно насъбралите се в кръг и като разбра, че никой няма да му се притече на помощ, започна бързо да обяснява на френски.
Дилън не възприе нито дума. Поклати жицата пред лицето на мъжа.
— Не съм поръчвал това. Откъде го взехте?
Един от електротехниците говореше горе-долу английски. Побутна Дилън по ръката. Той сърдито се обърна.
— Какво?
Мъжът посочи наредените купчини шпули с жици. След като ги огледа набързо, Дилън каза на работниците, спрели да инсталират:
— Не слагайте повече от този боклук. Разбрахте ли? — Мъжът преведе нареждането му на останалите.
Дилън вдигна една от тежките макари на рамо и слезе с работния асансьор до партера, а после се промъкна през вратата на фургона. Хаскел, разположен пред компютъра, скочи инстинктивно при внезапното нахлуване. Щом видя Дилън, намръщи се неодобрително на грубото му поведение.
— Искам да знам какво, по дяволите, е това? — Макарата с проводника тупна силно отгоре върху бюрото му. Хаскел бутна бързо назад стола си на колелца.
— Какво си въобразяваш, че правиш? — запротестира той. — Махни това от бюрото ми.
Дилън се подпря с ръце от двете страни на металната макара и се наведе напред.
— Чуй ме, лайно такова, ще те накарам да изядеш всеки сантиметър от този безполезен материал, ако не ми дадеш пълно обяснение защо не купи каквото ти бях написал на ордера преди месеци. Имаш на разположение десет секунди.
— Жицата, която ти поръча, струва три пъти по-скъпо от тази — отговори Хаскел, възвърнал част от самообладанието си.
— Но е три пъти по-добра и по-безопасна.
— И тази отговаря на местните стандарти.
— Но не и на моите — каза през зъби Дилън.
— Ако не знаех, че е подходяща…
— Ти нищо не знаеш! Тази сграда ще се напълни с всички видове качествена електроника. И за да няма неприятности, трябва да осигурим най-добрите проводници.
Дилън сграби телефона и неочаквано го пусна в скута на счетоводителя.
— А сега си размърдай задника и дай по телефона първата поръчка. Искам стоката да се достави най-късно утре до обяд или ще изпратя електротехниците да се помотаят около бюрото ти.
Телефонът издрънча на пода, когато Хаскел скочи на крака.
— Не можеш да ми говориш така!
— Вече ти го казах! — Дилън кимна към апарата. — Губиш време. Хайде!