С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Добре. Довиждане, госпожице Спери.
— Довиждане.
Дългият коридор пред кабинета беше празен и тих. На Джейд й се прииска да изкрещи от радост към готическия, куполообразен таван, но се въздържа. Изтича развълнувана към изхода, без да обръща внимание на великолепната архитектура.
Навън вече даде изблик на чувствата си. Облегна се на една от внушителните колони и се взря в разписката, преди да я притисне щастлива към гърдите си. После я мушна дълбоко в дамската си чанта, излезе от сянката на предверието на административната сграда и тръгна под слънчевите лъчи на късното лято.
Всичко изглеждаше по-ярко и приятно, отколкото на идване, когато бе много нервна. Цветята покрай тротоарите искряха. Небето беше кристално синьо, облаците — бели, без никакви петънца. Никога не бе забелязвала колко наситено зелена е тревата, а може би в района на колежа тя просто бе по-различна?
Чувстваше се като Дороти от „Вълшебникът от Оз“ — изхвърлена изведнъж от черно-белия свят в пъстротата на Техниколор. Беше преминала през ада, но се появи от другия край, за да открие, че животът все пак си струва усилията.
Камбаните на часовниковата кула върху параклиса в колежа удариха един часа, когато минаваше покрай библиотеката. Обзе я чувство на спокойствие и оптимизъм, което не бе усещала от деня на изнасилването. Днес започваше нов живот.
Колата й запали трудно и едва надхвърляше тридесет мили в час с премигващ термостат. Пътуваха от Савана много бавно и тъй като целият път щеше бързо да им отнеме няколко часа, бяха дошли още предния ден. Регистрираха се в мотела Пайн Хейвън и Джейд използва няколкото часа да разгледа района на колежа по светло.
Той съставляваше ядрото на града, който, според нея, имаше свой облик и очарование. Единственото местно величие беше колежът, а куполовидната административна сграда бе най-високата постройка. Около колежа имаше кокетни квартали с великолепни домове, обитавани от членовете на факултета. Търговският център на Моргънтаун бе концентриран на едно място и щеше да удовлетворява нейните нужди.
Къде щяха да живеят? Можеха ли да намерят евтин апартамент до колежа, за да ходи пеш на лекции и да освободи колата за Велта? Есенният семестър започваше след месец, но имаше още толкова много работа. Какво да потърси първо — работа на час или жилище?
Паркира колата пред къщичка номер три и гузно се присмя на самата себе си, че е изпаднала в характерното си състояние на безпокойство. Днес ще се отпусне и ще празнува. Присъждането на стипендията бе първата положителна стъпка към постигането на главната й цел — да види наказани убийците на Гари.
Нийл Пачет, Хъч Джоли и Ламър Грифит бяха отговорни както за нейното изнасилване, така и за самоубийството на Гари. Ако понякога решителността й за справедлива присъда се поразклащаше, беше достатъчно да си припомни ужаса от висящото на въжето тяло. Със своето насилие, подлост и лъжи Нийл и приятелите му бяха подтикнали Гари към самоубийство.
Джейд нямаше да се успокой, докато не платят за престъпленията си. Отмъщението нямаше да дойде бързо. Този бавен, болезнен процес можеше да продължи с години, но тя бе подготвена за това. Беше поставила началото благодарение на доктор Хиарън и неговата комисия.
Очакваше вратата на къщичката да бъде заключена и се изненада, когато тя се отвори.
— Майко? Взех я!
Джейд пристъпи в малката плесенясала стая. Вентилаторът на прозореца работеше, но не успяваше да изтласка навън влажния въздух. Веднага отбеляза три факта. В краката на Велта лежеше опакован куфар. От другата му страна стоеше омразен на Джейд мъж. И трето — Грейъм, нейното бебе плачеше в преносимото си кошче.
На прага Джейд се поколеба и се опита да отгатне какво означава куфарът. Очите на мъжа шареха и отбягваха да срещнат нейния поглед. Прищя й се да поиска обяснение, но майчиният инстинкт надделя. Пусна дамската си чантичка на леглото, отиде до кошчето и вдигна ревящото бебе.
Сгуши Грейъм към гърдите си.
— Шшт, миличко, какво има? Мама се върна. Всичко е наред. — Тя го полюля, докато спре да плаче, и се обърна към майка си. — Той какво прави тук?
Мъжът се казваше Харви или нещо подобно. Джейд не помнеше. Нарочно го бе изтрила от паметта си, след като накъса служебната му визитка и захвърли парченцата в лицето му. Заяви, че ако той не напусне доброволно родилното отделение, тя ще го изгони. Въпреки че се беше представил като учредител и директор на частна агенция за осиновяване, Джейд имаше друго мнение относно кариерата му. Беше толкова осиновител, колкото наркотрафикантът — фармацевт.