С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Да се успокоя? — извика грубо той. — Жена ми умира, а вие искате да се успокоя. Трябва да бъда с нея.
Тя остана непреклонна и му обясни какви формуляри трябва да се попълнят, за да има достъп до болницата. После го остави сам. Дилън крачеше напред-назад, докато не капна от умора и обърканост и не се свлече на един стол.
Отпусна глава, притисна с палци очните си ябълки и започна да се моли на Бога, в когото не вярваше, но суеверно подозираше в лошо отношение към себе си. Какво още искаше от него егоистичното божество? Не беше ли дал достатъчно? Не беше ли му отнел всички, които обичаше: родителите, баба му, възпитателя от поправителното училище, обърнал му по-специално внимание.
Беше урочасан. Хора, внимавайте! Ако обикнете Дилън Бърк, ще умрете.
— Не, не! — изхриптя той. — Не и Дебра! Моля те, Дебра не! Не ми я вземай, стиснат кучи сине!
Той се пазареше с невидимата сила, заклевайки се да пожертва всичко, ако Дебра бъде пощадена. Обещаваше да води праведен живот, да храни гладните и да облича голите. Зарече се никога да не иска нещо отново, само и само молбата му да се изпълни.
— Остави я да живее!
— Господин Бърк?
Вдигна глава. Лекарят стоеше на метър-два от него.
— Да? Жена ми? Тя…
— Тя ще се оправи.
— О, Боже! — Дилън облегна глава на студените плочки по стената в чакалнята. — О, Господи!
— Имала е алергия към предписания от доктор Голтие антибиотик. Никой не е виновен — добави бързо той. — Консултирахме се с него. Нищо не е записано в медицинския й картон от Щатите, за да знаем, че е алергична към този определен…
— Вижте, нямам намерение да съдя никого — прекъсна го Дилън и стана. — Дебра е жива и ще се възстанови. Това е най-важното.
Олекна му, въпреки че колената му трепереха. Всичко беше станало толкова бързо. Животът бе ценен. Животът бе крехък. Сега те има, в следващия момент те няма. Трябва да се воюва за всяка секунда, защото човек никога не знае кога ще стигне дъното. Ще запомни това. Ще каже на Дебра за откровението си. Ще си изградят нова философия, ще я спазват и ще…
Щастливите му мисли секнаха внезапно.
— Докторе… — промълви мрачно той. Предварително знаеше какъв ще бъде отговорът, но трябваше да попита. Устните му горяха, устата му пресъхна от ужас. — … Докторе, нищо не казахте за бебето. То добре ли е?
— Съжалявам, господин Бърк. Не можахме да помогнем на детето. Когато госпожа Бърк пристигна, то вече беше починало.
Дилън гледаше лекаря, но не го виждаше. Бе се спазарил за живота на жена си, без да поставя условия. Сега знаеше каква е била цената.
10.
Моргънтаун, Южна Каролина, 1977 г.
Господин Мичъл Р. Хиарън, декан по студентските въпроси и финансови помощи в колежа Дендър в град Моргънтаун, Южна Каролина, отвори папката с молбата за кандидатстване на Джейд Спери и й подаде квитанция през отрупаното си бюро.
— Предайте тази разписка на касиера, когато се записвате.
Погледът й се прехвърли от мъжа към картонения лист. Върху официална бланка на администрацията в колежа беше добавен чек за нея. Опита се да различи цифрите, но не можа.
— Сумата ще покрие разходите за образование, учебници и всички такси — каза деканът. — Всекидневните нужди поемате вие, въпреки че ще се радваме да ви представим списък на налични квартири на по-ниски цени.
Едва можеше да го разбере от вълнение.
— Аз… не знам как да ви благодаря, доктор Хиарън.
— Можете да ми благодарите чрез старание и прилежност. Учете упорито. Занимавайте се сериозно. Реализирайте целите си.
— Да, да, ще се старая. — Засмя се радостно и с облекчение. Стана рязко и се наклони на една страна. — Благодаря ви! Няма да съжалявате. Вие…
— Добре дошли, госпожице Спери. Смятам, че ще бъдете полезна за колежа Дендър. Той е малък, но със солидна академична репутация. Гордеем се с усърдието и честността на нашите студенти.
Обстоятелствата бяха принудили Джейд да се откаже от стипендията в Държавния колеж на Южна Каролина. След като работи повече от година в голям магазин за обезценени стоки в Савана, обърна се за финансова помощ към много други университети и колежи. Погледна отново към чека в ръката си, сякаш не вярваше, че е истински.
За да приключи срещата, доктор Хиарън стана и протегна ръка.
— Ще се радвам да се видим отново, като дойдете. Искам да знам какви предмети ще изберете през първия семестър. Факултетът проявява интерес персонално към всеки студент.
— Обещавам да се обадя. Още веднъж ви благодаря. — Джейд се запъти към вратата. Отвори я, обърна се и добави: — Моля ви, благодарете от мое име на останалите членове от комисията за стипендии.