С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Катедралите с витражи бяха тъмни убежища за уединение и целувки, вместо молитви. Американските хотдози бледнееха пред френските, продавани в Монмартър покрай оригиналните живописни творби.
За да отпразнуват една година от сватбата, те прекараха дълъг уикенд във винарска област, опитвайки местните вина, докато се размекнаха от сантименталност. Спаха в малки хотели с дебели, пухени легла, пикантни и разкошни като сервираните в интимните ресторантчета сосове.
Но в техния рай се промъкваше змия. Казваше се Хаскел Сканлън. Постът на Дилън беше главен инженер по строителството. Хаскел се занимаваше с организационните въпроси — ведомости, търговия, счетоводство. Бяха се срещнали набързо в Талахаси. Дилън се надяваше, че първото му впечатление от него ще се промени, щом започнат работа във Франция. Заради Дебра смяташе, че ще могат и да се сприятелят с Хаскел и съпругата му.
За съжаление Хаскел Сканлън се оказа много неприятен и на чужда земя. Никой от конструкторите не можеше да го понася. Безмилостен пазител на работното време, той отнемаше от заплатите им дори при тридесет секундно закъснение. Когато бригадирът поиска от Дилън увеличение на надницата, той се обърна със справедливата, според него, молба към Хаскел Сканлън, но той твърдо отказа дори да я обсъждат.
— За Бога, дайте им повишението! — извика Дилън след половинчасово разгорещено обсъждане.
— През главата на съвета?
— Да.
— Това само ще ги окуражи по-късно да искат още повече.
— По дяволите, Хаскел, те молят само за двадесет цента повишение на час!
— Умножи го. Натрупва се.
— Окей, тогава им повиши заплатата с по десет цента на час. Така ще демонстрираме нашата добра воля и ще ги подтикнем да останат при нас. Миналата седмица загубих двама добри дърводелци, защото можели да печелят повече пари на строежа на новата спортна площадка.
— На тяхно място има нови.
— Но ми отне няколко дни от работната програма да ги интервюирам и наема. Не желая да губя дни. По план сградата трябва да се завърши следващото лято. Бих искал да е готова до ранна пролет.
— Защо?
— Защото Дебра е бременна. Колкото и да ми харесва тук, ще ми се детето да се роди у дома.
— Личните интереси не трябва да ръководят служебните.
— Майната ти!
Хаскел само го изгледа.
— Може да използваш този речник, ако се чувстваш по-добре. Но те уверявам, че няма да си променя становището.
Дилън така и направи, дори изрече още по-лоши думи преди въпросът да се разреши.
— Не обичам да си надскачам правата и да го командвам — оплака се той на Дебра, докато вечеряха, — но Хаскел е тъп и ограничен като кон с капаци. Изглежда не може да разбере, че колкото по-бързо вдигнем постройката, толкова повече пари ще спестим на Пайлът Индъстрис.
— Може би е наложително да прескачаш границата — каза Дебра. — Не е възможно да постигнеш успех, ако непрекъснато се караш с човек, който ти завижда.
— Завижда?
Хаскел и жена му бяха идвали на вечеря по покана на Дебра и тя имаше възможност да го види.
— Дилън, бъди реалист. Ти си всичко, което той би искал да е. Красив си, той — не е. Висок, силен, мъжествен, той — блед, хилав и слаб. Въпреки езиковите бариери, ти се разбираш с хората, а на него се присмиват. Не ми ли каза, че му викат на френски „задник“? Дори смятам, че и съпругата му не го харесва.
Съгласи се неохотно с нея.
— Сигурно си права, но има голяма разлика между определяне на проблема и решаването му.
— Обади се на Пайлът. Обясни му по телефона.
— И да му дам ултиматум — Хаскел или аз? — поклати глава. — Не съм готов за този риск. Хаскел е във фирмата много отдавна, а шефът се съобразява със старшинството. Ако избере него, няма да мога да довърша обекта. Освен че се нуждая от работата, искам за собствено удовлетворение да приключа сградата.
Следващата седмица Дилън загуби и двама монтажника. Вбеси се, когато Хаскел отказа да му отпусне бюджет, с който сам да разполага.
— Те се опитват да те манипулират.
— Върви по дяволите! — Дилън си тръгна набързо, за да не го цапардоса по стиснатата му мутра. Реши, че наистина няма друг изход, освен да телефонира на Пайлът.
Той се подразни.
— Не смятах, че ще трябва да разрешавам личните конфликти между двама така наречени професионалисти.
— Съжалявам, че се налага да ви безпокоя, но ако Хаскел продължава да стиска кесията на фирмата, аз ще загубя всички квалифицирани строители. Ще бъда принуден да наемам второразредни работници, а не е в наш интерес, нали, господин Пайлът?