С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
С пламенен шепот в тъмнината на смълчаната стая си каза: „Не трябва да се излагаш“.
9.
— Господин Бърк, Пайлът иска да ви види веднага.
Отдавайки шеговито чест, Дилън прие съобщението от секретарката, минаваща покрай вратата на преградената на кабинки канцелария, където работеха още трима чертожника. Хвърли молива и скри устата си с юмрук. Промърмори няколко ругатни, пренебрегвайки скришните погледи на колегите си.
Стана и издърпа сакото си от облегалката на стола. Без да си прави труда да спусне надолу навитите ръкави на ризата си, пъхна ръце в сакото и излезе от канцеларията. Тя беше една от стотиците в просторния комплекс на „Пайлът Инженеринг Индъстрис“ в Талахаси. Името на компанията подвеждаше, тъй като нямаше нищо общо с авиацията. Конструкторско-инженеринговата фирма носеше името на основателя и главния изпълнителен директор — Форест Г. Пайлът. Говореше се, че Форест Г. е потомък на известния Понтиъс Пайлът и от него е наследил увлечението на предците към измъчването.
Изглежда, че днес Дилън Бърк щеше да бъде екзекутиран.
— Скоро ще се освободи, господин Бърк. Седнете, ако обичате. — Секретарката на Форест Г. Пайлът кимна към един от столовете в предверието на „светая светих“.
Дилън се настани войнствено. Беше вбесен от самия себе си заради държанието си вчера. Очевидно някой от шпионите на Пайлът му бе докладвал за критиките на Дилън на всеослушание. Той не обичаше да има недоволни подчинени. Армия от търтеи се трепеха по определените си столове и не споделяха мнението си за управата. Довчера и Дилън се придържаше към това неписано правило.
В началото бе доволен, че работи в Пайлът Индъстрис, добре известна в югоизтока. Нито той, нито Дебра мислеха за преместване. Беше като продължение на медения им месец. Началната му заплата не бе висока, но Дилън беше сигурен, че може бързо да я повиши. Реши, че щом шефовете забележат потенциалните му възможности, сами ще пожелаят да го направят щастлив пред риска да го загубят като силен състезател. Представял си бе светкавично издигане до върха.
Но нещата не се развиваха така. Компанията наемаше дузини млади инженери направо след дипломирането им в колежа. На никого обаче не даваше шанс да напредне. Дилън не играеше в първата лига и не правеше големи пари. Дебра твърдеше, че е безкрайно щастлива, въпреки че той знаеше, че й липсват осигурените от баща й удобства. Заслужаваше повече от тесния им апартамент с една спалня.
За него времето сякаш бе спряло. С всеки изминат ден ставаше все по-нетърпелив. Искаше да направи толкова много неща, а в Пайлът Инженеринг Индъстрис нямаше възможност. Отдавна да е напуснал, но безработицата бе висока. Ако нямаше отлично предложение, не можеше да си позволи да загуби тази работа. Звънецът на секретарското бюро звънна.
— Можете да влезете, господин Бърк — каза тя със студена любезност.
Дилън си оправи вратовръзката пред застрашителната врата. Хвана смело месинговата дръжка и отвори.
Пайлът сложи настрани чертежа, който изучаваше, и изгледа Дилън над сребърните рамки на очилата за четене, кимвайки му към стола от другия край на бюрото. Дилън не позволи погледът на Пайлът да го уплаши. Изчака. Най-после Пайлът проговори:
— Разбрах, че сте недоволен от нас, господин Бърк.
Ако щяха да го уволняват, нищо не губеше, можеше да бъде честен докрай. Майната му на Форест Г. Пайлът, като не харесваше приказките му. Знаеше обаче, че Дебра щеше първа да го подкрепи.
— Така е, не съм доволен.
— Искам служителите ми да са щастливи. Това прави работното място по-приятно.
— Не желая да спъвам работата. Не харесах нещо и изразих гледната си точка. Това е всичко.
Пайлът свали очилата си и замислено изтри лещите с ленена кърпичка.
— Защо ви тревожи фактът, че господин Грейсън е посочен за главен инженер на медицинско-клиничния проект?
— Не ме тревожи. Бях изненадан. Подадох официална молба за тази работа до прекия ми началник. Той ме увери, че ще стигне до вас.
— Тук е.
— О, разбирам! Пренебрегнали сте ме в полза на Грейсън.
— Той е в компанията от десет години. Ти си назначен миналата година направо от института в Джорджия. Успехът и пробната ти разработка при кандидатстването ти тук бяха на достатъчно добро ниво, за да те назначим, но ти все още си новак — и разпери широко ръце. — Господин Грейсън има повече опит.
— Аз пък имам повече талант.