С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Добре, добре. Цветя, вино и хляб — замисли се тя.
— Има ли общо със земята или нещо подобно?
Той поклати глава.
— Не е толкова до цветята, колкото до панделката им.
— Червено, бяло и синьо райе — започна да пее химна.
— На коя друга държава цветовете са червено, бяло и синьо?
— Англия.
— Друга?
Тя вдигна бутилката с вино и прочете етикета. После го погледна озадачено и попита:
— Франция?
Широка усмивка озари лицето му.
— Поздравления, млада госпожо! Печелите първа награда.
— И каква е тя?
— Две години, а може и повече, в Париж!
— Дилън?
— Всъщност малко извън Париж, Версай, където е дворецът. Нали нямаш нищо против да живеем в покрайнините?
Дебра изписка:
— Дилън, за какво говориш?
Каза й за предложената от Пайлът работа.
— Отнася се за международна застрахователна фирма. Строят нов комплекс за европейското представителство. Договорената фирма се оказала некомпетентна и работата била спряна, докато се наеме нова.
— И Пайлът е наддавал за проекта?
— Точно така. Сега той се нуждае спешно от авариен инженер да отиде там и да оправи бакиите.
— Форест Г. Пайлът се е спрял на теб?
Дилън вдигна ръце от голото си тяло и напразно се опита да изглежда скромен. Дебра се спусна към него. Той се олюля назад, повличайки я със себе си, и смачкаха френската франзела.
— Можеш ли да си представиш, той смяташе, че да живеем във Франция е недостатък! — обясняваше й Дилън. — Откъде да знае, че мечтата в живота на жена ми е да замине за Франция да упражнява езика!
— Каза ли му?
— Хей, не съм толкова глупав! Престорих се на недоволен, че се налага да живеем в чужбина, и добавих, че ако приема работата, ще трябва да получавам повече пари.
— И какво?
— Повиши ми заплатата със сто долара на седмица.
Развълнувани силно от добрата перспектива, отново се любиха. Планираните за вечеря хамбургери бяха заменени със смачкана франзела и възтопло вино. След като бяха погълнали последната троха и пресушили последната капка, легнаха върху пръснатите, посмазани цветя и сънливо обсъдиха слънчевото си бъдеще.
Преместването беше кошмарно. Трябваше да получат паспорти и визи, да се сбогуват с насълзените роднини, да организират стотици неща. Отговорността пое изцяло Дебра, тъй като Дилън се запознаваше с незавършения проект. Беше нетърпелив да започне. Замина за Франция преди нея, за да уреди жилището. Посрещна я на летище „Шарл де Гол“ след три седмици.
Щом излезе от митницата, тя се втурна към него и пламенно се прегърнаха. Докато я водеше през претъпканото международно летище, той непрекъснато й повтаряше колко много му е липсвала.
— Не можеш да ме заблудиш, Бърк — подразни го тя, когато влизаха в гаража — паркинг. — Сигурно си свалил доста френски момичета през тези три седмици. — Смеейки се, той я заведе до една кола. — Наша ли е? — попита тя скептично.
— Опасявам се, че да.
— Толкова е малка.
— Това е единственият начин да преодолееш уличното задръстване тук. Трябва да можеш да се промъкваш, иначе се заковаваш часове наред.
Тя изгледа дългите крака на Дилън и късото купе.
— Можеш ли да се напъхаш в нея?
— Здраво се натъпквам. И резултатът е — добави той тъжно, — че не мога повече да правя деца.
Дебра притисна ръка към чатала му.
— Докато той все още функционира, не ми пука.
Дилън се шокира от публичната й безцеремонност, но тя му припомни, че са във Франция, а французите са известни с толерантността си към влюбените.
Той се извини за апартамента им на третия етаж, в сграда с раздрънкан асансьор, като я помоли да не го използва. Беше тясна, ветровита къща с по четири апартамента на всеки етаж.
— Най-доброто, което можах да намеря — каза със съжаление Дилън, отключи вратата и я отвори. — Но всичко тук е много скъпо.
Остарялото и неудобно за него, Дебра смяташе за необикновено и чаровно.
— Имаме и балкон! — възкликна тя, втурна се към прозореца и отвори капаците.
— Но не е с хубав изглед.
Балконът гледаше към изоставен вътрешен двор. Само след седмици обаче в поставените по прозорците от Дебра сандъчета разцъфтяха иглики. Тя покри пукнатините по стените с цветни рекламни плакати, а от чаршафи уши обикновени калъфи, за да скрие мръсотията по мебелите, които вървяха с апартамента. Скоро се получи дом, който Дилън не би заменил дори и за близкия Версайски дворец.
През почивните дни кореняците парижани масово излизаха сред природата и оставяха града на туристите като семейство Бърк. Те паркираха колата си в покрайнините и използваха метрото. Скоро изучиха многопластовите му подземни станции. Консумираха всичко френско като обезумели чревоугодници на пиршество. Влюбиха се в забележителностите, ароматите и звуците на Града на светлините. Често посещаваха музеи, паркове, исторически сгради и откриваха скрити кафенета, където дори американците плащаха евтино за вкусни ястия.