С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Няма! Моя е отговорността да се грижа за намаляване на разходите.
— Съгласен съм, но ако не се излага на опасност сигурността на сградата. Както в този случай.
— Поръчаният от мен проводник е подходящ и съгласно местните власти — безопасен.
— Но според Дилън Бърк е пълен боклук. Няма да го инсталирам в моята сграда.
— Твоята сграда? — попита с надменна усмивка Хаскел.
— Просто поръчай кабела, за който настоявам, Сканлън.
— Няма.
Дилън обичаше хармонията и когато можеше, избягваше конфронтацията. Но нямаше намерение да снижава нивото на първия си проект, нито пък желаеше да се обръща отново към Пайлът. Той вече му беше казал да отговаря за всичко.
— Или се обади още сега — каза спокойно той, — или си уволнен.
Хаскел зяпна от изненада.
— Не можеш да ме уволниш.
— Ти ще кажеш.
— О-хо! Да видим как ще се произнесе по въпроса господин Пайлът.
— Сигурно ще видим. Междувременно не се смятай повече ангажиран по проекта. И ако не искаш да си видиш физиономията променена, предлагам ти за твое добро да стоиш настрана от мен.
Най-големият враг на Дебра беше скуката. Първите няколко месеца във Франция оправяше апартамента с минималните им средства и беше се справила, доколкото позволяваха възможностите на сградата.
Обсъждаха евентуално да започне работа, но не беше лесно. Нямаше места за учители в английските езикови училища, а по магазините предпочитаха да наемат французойки, вместо американки. Прекарваше дните в четене, разходки по тесните и стари улички, в писане на дълги писма до многобройните роднини. Въпреки че се опитваше да скрие от Дилън, скоро почувства носталгия и апатия. Трябваше да се бори с депресията си.
Бременността я подмлади. Не страдаше от странични ефекти и се кълнеше, че никога не се е чувствала по-добре. Стана и по-енергична. С Дилън всекидневно се дивяха как лека-полека тялото й се изменяше. Тази нова интимност задълбочи любовта им.
За да минава времето по-бързо до раждането на бебето, Дебра се записа в курс по готварство, провеждан близо до жилището им. Имаше още четири жени и двама мъже, всички на пенсионна възраст. Заедно с лекторката, вече баба, се суетяха около нея като квачки. Убиваше часове наред или в курса, или в малката кухня, прилагайки познанията си.
Необходимите подправки пазаруваше в съседните супермаркети, само и само да изтъкне пред Дилън кулинарните си способности. Пристигаше натоварена с покупки и ги качваше с раздрънкания асансьор, който Дилън й бе забранил да използва.
Този следобед той почти я улови на местопрестъплението, идвайки си само минути след нея. Прегърна я топло и целуна хладните й устни. После се усмихна, пусна я и каза:
— Хайде да заминем за Швейцария.
— Швейцария?
— Да, знаеш я, граничеща с Франция страна, с кози, Алпи, сняг, момичета на име Хайди и йо-до-ла-де-хо-о.
— Разбира се, че я знам. Помниш ли ония почивни дни в Женева?
— Там ли беше стаята с огледален таван?
— Е, значи помниш.
— Как мога да забравя? — изпъшка той и я притегли отново. Устните им се събраха в целувка.
— Нямаме нужда от огледала по таваните — прошепна тя, когато най-после се разделиха.
— Но трябва да се махнем оттук и да празнуваме.
— Какво?
— Днес уволних Хаскел Сканлън.
Усмивката на Дебра замръзна.
Дилън й разказа какво се беше случило.
— Не обичам да стигам до крайности, но нямах друг изход — погледна разтревоженото й лице. — Не смяташ ли, че постъпих правилно?
— Добре си направил. Но за съжаление моето мнение не важи пред Форест Г. Пайлът.
— Затова искам да тръгнем за Швейцария още довечера. Ако той одобри решението ми, ще изкараме страхотен уикенд в Алпите. Ако го отхвърли, ще трябва достойно да се оттегля и тогава няма да можем да си позволим пътуване до Швейцария. Същото важи и ако ме уволни. Така че, докато съм все още на работа и се чувстваме в добра форма, нека зарежем всичко и заминем.
Взеха експреса до Лозана, а после се прехвърлиха на друг до Цермат. Шегуваха се с разни студенти, бъбриха със стара жена от Монтрьо, която плетеше шапка за десетото си внуче, закусваха с предвидливо взетата от Дебра храна.
Дилън пи силно червено вино от бутилка, предложена от студентите, но отказа да си дръпне от сухата марихуана. Когато двойката срещу тях започна да се милва, Дилън и Дебра си казаха защо не, също се прегърнаха и зацелуваха, докато заспят.
В Цермат Дилън се спускаше по ски пистите, а Дебра, тъй като бременността й не позволяваше това, се утешаваше по бляскавите магазини и наблюдаваше безкрайния поток от туристи. Двамата се возиха на шейна с кон и се наслаждаваха на пързалящите се по замръзналото езеро кънкьори. Лакомо похапваха бъркани яйца със сирене, дъхав черен хляб, швейцарски шоколад и посръбваха вино.