С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Нескромната откровеност на Дилън изненада по-възрастния мъж. Той се засмя.
— И както изглежда, повече енергия.
— Когато ме назначихте — продължи Дилън, — ми беше обещано да ми се даде възможност за истинска работа. Тази медицинска клиника утроява загубата ми за сметка на хора, не по-добри от мен. Честно казано, чувствам, че са по-неквалифицирани. Системата ви за напредък понамирисва, господин Пайлът. Упоритата работа и талантът трябва да се поощряват, а не да се притискат в тези малки стъклени кутийки, наречени канцеларии.
— Господин Бърк…
— Аз съм инженер. Искам да строя. Докато другите момчета рисуваха коли и реактивни изтребители, аз рисувах сгради на бъдещето и се опитвах да си представя как да ги конструирам.
Той се изправи разгневен и закрачи насам-натам.
— Това, което правя там — посочи към вратата, — го правех в първи курс на института.
— Някои хора считат чертожната работа в Пайлът Инженеринг за истински късмет.
— Да седя цял ден над чертожната дъска и да чакам да удари пет часа не е моята представа за предизвикателна работа. В крайна сметка след няколко години компютрите ще изпълняват тази дейност. Тогава чертожниците ще станат оператори.
Пайлът се наведе напред.
— Каква е твоята идея за предизвикателна работа, господин Бърк?
— Да работя с архитекта, да наемам всички спомагателни работници, да оглеждам целия проект. Искам да съм там от първата копка до завъртането на последната електрическа крушка.
— Тогава не мога да ти угодя.
Въпреки че очакваше прекратяване на работата, когато Дилън наистина чу тези думи, се стресна. Господи, къде му беше акъла, да се прави на толкова важен? Какво щеше да прави? Как щеше да издържа себе си и жена си?
— Първата копка вече е минала.
Дилън премига срещу Форест Г. Пайлът.
— Сър?
— В действителност, поради лошо ръководство, желязното скеле беше издигнато преди проектът да се приеме.
— Не ви разбирам.
— Седни, Бърк. — Дилън отново се настани и той продължи: — Докато ти си ме ругаел за медицинската клиника, аз обмислях да те наема за друга работа.
Дилън едва преглътна, но предпазливо си замълча.
— Обратно на това, което смяташ — продължи Пайлът, — работата ти не остана незабелязана. Нито организаторските ти способности. Гордея се, че имам нюх за умни, амбициозни и млади таланти. Както сам отбеляза, някои хора се задоволяват с изпълнителска дейност. Други — не. Ти си от последните.
— За съжаление само амбиция, младост и талант не са достатъчни. За да постигнеш успех, са необходими и търпение, и самодисциплина. Би трябвало да те уволня за арогантността ти. Но няма да го направя, главно защото си способен да повдигаш нивото. И второ, защото работата, която имам предвид, изисква някой, който дръзко да се опълчва при необходимост.
— Така че сега му е времето да рискуваш и да ми кажеш дали се интересуваш от проекта, който имам предвид.
Дилън успя да се овладее.
— Естествено, че се интересувам.
— Преди да продължим, трябва да те предупредя, че в тази работа има един основен недостатък.
Има си хас, помисли си унило Дилън. Дяволът винаги взема своя пай. Винаги след хубавото идва лошото — това беше версията на Дилън Бърк за Нютоновия закон. Космическата система за проверките и балансите. Но нямаше нищо по-лошо от завръщането в стъкления бокс при чертожната дъска. Движението бе винаги за предпочитане пред стагнацията.
— Готов съм да обсъждаме каквото и да е, господин Пайлът.
Тази вечер Дилън се върна вкъщи с букет цветя, топла франзела и бутилка вино.
— Какъв е поводът? — попита развълнувана Дебра след леката целувка за „здравей“.
— Какво има за вечеря?
— Хамбургери. Защо?
— Добре. Защото съм донесъл червено вино.
— Струва ми се, че вече си пийнал по пътя за вкъщи — каза тя и го подуши. — Много си странен. Съпруг, носещ подаръци още първата година от брака, е подозрителен като Троянския кон. Да не би да имаш любовна връзка?
— Страхотна! — Хвана я отзад и я притисна към себе си. — С най-сексапилното парче от Атланта.
— Да не би да съм аз?
— А кой друг, сладурче! Е — провлече той с похотлива усмивка — ще се любим ли?
— Аха!
Подгониха се към спалнята, съблякоха се и правиха любов. След това, докато Дебра си поемаше дъх, лежейки сред намачканите чаршафи, Дилън се измъкна от стаята и се върна с донесените подаръци. Остави ги пред нея.
— Какво е общото между трите неща? — попита той.
— Всичките са подкупи.
— Хитро! Опитай пак.
— Сигурно си имал страхотен ден в службата. Какво стана?
— Трябва да търся друго момиче да отгатне ли, що ли?