С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Във влака обратно за вкъщи Дилън я придърпа към себе си и потри главата й към брадата си.
— Това бе нашият истински меден месец.
— А пътуването ни до Бермуда?
— Пак беше хубаво. Но тогава ми бе годеница, а сега си моя жена. — Плъзна ръка под палтото й и я постави върху подутия корем. — Обичам те!
Докато чакаха в Лозана да сменят влака, тя си купи аспирин.
— Какво има?
— Гърлото ми се е зачервило.
По пътя до Париж спа на пресекулки, като често потреперваше от студ.
— Боли ме като преглъщам — оплака се тя.
Дилън сложи ръка на челото й.
— Гориш. По-добре вземи още аспирин.
— Не искам, без да съм питала първо лекаря. Може да не е добре за бебето.
Когато пристигнаха в Париж, Дилън вече бе доста разтревожен, макар че Дебра го уверяваше, че възпаленото гърло е резултат само от планинския въздух. Сутринта в понеделник се пребори успешно с натовареното улично движение и я закара на гинеколог, тъкмо като отваряха кабинета. Сестрата, внимателна и загрижена, поведе Дебра към стаята за преглед и помоли Дилън да остане вън. Не му се искаше, но седна. Няколко от чакащите пациенти отвърнаха погледи от него и той си даде сметка, че сигурно изглежда като скитник. Не беше се бръснал от заминаването им и цяла нощ не мигна във влака.
Най-после го повикаха в кабинета на лекаря.
— Госпожа Бърк е много зле с гърлото — каза той на английски със силен акцент. — Аз… — изтри с ръка невидими прашинки.
— Някаква зараза — добави Дебра с гримаса.
— Вируси? — попита Дилън. — Не се обиждайте, доктор Голтие, но ако е толкова сериозно, може би трябва да ни препоръчате специалист.
— Съгласен съм — каза той и бързо кимна. — Да изчакаме само лабораторните изследвания. Утре ще знаем.
— Сигурна съм, че всичко ще се оправи — успокои съпруга си Дебра. — Предписал ми е антибиотик. Днес ще лежа и ще те оставя да се грижиш за мен.
Дилън се опита да отговори на усмивката й, но тя изглеждаше много зле и не му беше весело. Заведе я в апартамента, сложи я да легне и изтича до най-близката аптека през две преки да купи лекарството. Тя глътна една капсула, изпи чаша чай и заспа дълбоко.
Едва тогава Дилън се сети да звънне в работата. Говори с бригадира, който временно бе оставил да го замества още в петък. Французинът го увери, че всичко е наред и го накара да остане вкъщи при болната си съпруга. През целия ден беше до леглото й, дремваше по малко и я будеше в часовете за лекарството.
Въпреки треската и неразположението, Дебра намираше сили да се шегува, когато я носеше до тоалетната.
— Добре че не съм в деветия месец. Нямаше да можеш да ме вдигнеш.
Дилън изяде на вечеря един сандвич, но не успя да я придума и тя да хапне. Изпи само чаша телешки бульон.
— Гърлото ми е по-добре. Но ми е слабо. Просто се нуждая от здрав сън през нощта. И ти също — погали го по брадясалата буза.
След като й даде лекарството, той се съблече и легна до нея. Изтощен заспа веднага.
Събуди се през нощта. Взря се в тъмнината към часовника на шкафчето. Беше време за нова капсула. Светна лампата… и изкрещя.
Устните на Дебра бяха посинели. Тя не мърдаше.
— О, Боже! О, Господи! Дебра! Дебра! — Метна крака върху нея и притисна бедрата й. Сложи ухо на гърдите. Поуспокои се като чу сърцето й. Биеше много бавно. Дишаше едва-едва.
Дилън скочи от леглото и се облече, без да се закопчава. Обу маратонките на бос крак. Грабна Дебра със завивките, изтича през тъмния апартамент и излезе на стълбището. Хукна бързо надолу. Линейка ли да извика, или сам да я закара до болницата? Спря се на второто, пресмятайки, че докато намери телефонния номер и обясни положението на лош френски, можеше да бъде вече твърде късно.
— Господи, не, не! — Силен вятър отне воплите му, докато тичаше към паркираната кола. Сложи Дебра отпред, тя се килна на една страна и той отново започна да се моли.
Знаеше горе-долу къде се намира най-близката болница и форсира в тази посока. Гумите свистяха по асфалта и ехото отекваше в смълчаните сгради наоколо. Колата залиташе по завоите. Караше с лявата ръка, а с дясната масажираше китката на Дебра. Непрекъснато повтаряше, че няма да й прости, ако умре.
Персоналът в отделението за спешни случаи веднага прозря сериозността на състоянието й и я отведоха с количка. Дилън подтичваше, за да ги настигне. На една врата с неразбираем за него надпис го спряха хора, говорещи френски. Блъсна ги и се опита да се промуши през вратите след количката. Накрая успяха да го хванат и завлекат до чакалнята, където една сестра го заплаши на английски, че ще го изхвърлят от болницата, ако не се успокои.