Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Размърда се в креслото, щом други спомени го връхлетяха. Лорд Дюрандал бе стоял изправен под онзи портрет, излагайки му налудничавите си планове за нахлуване в Черното нищо в търсене на легендарния Свят на Вълчетата. И да го беше намерил, никога не се беше завърнал, за да му разкаже за него. А тази рисувана китайска ваза му бе подарена от граф Айрънханд от Марчиз за ознаменуване на славните времена, когато с един-единствен страж се бе сражавал със стотина проклети Дяволски кучета. Не можеше да понася грозотата й, но все още я пазеше, за да не го обиди. Внезапно се навъси при спомена, че графът бе мъртъв от петнадесет години. Удавил се бе, спасявайки дете, паднало в река Отъм. Храбър и самопожертвувателен до края на дните си. Всички бяха загинали; всички стари герои и воини, които поддържаха и крепяха Пристанището на мъглите. Отишли си бяха от този свят преди много години и го бяха оставили да си спомня славните дела, които бяха извършили през живота си.
„А кой ще си спомня за мен, когато умра — помисли си мудно той. — Кой ще си спомня за Доналд Роял, освен като бележка в някоя ненужна, обвита в паяжина прашна историческа книга?“
Бавно поклати глава и в гърдите му се надигна гневен протест. Вече бе стар и уморен и не бе вдигал яростно меч повече от дванадесет години, но да бъде проклет, ако остави смъртта на внука си неотмъстена. Стана от креслото и закрачи край огъня с бушуващи мисли. Откъде да започне, ето кой бе проблемът. Имаше време, и то до неотдавна, когато можеше да повика група стражи и да им заповяда да направят разследване, но тогава имаше голяма власт. Беше престанал да се интересува от политика, когато и последният му опонент умря, и оттогава се бе отказал от обществения живот. Все още стоеше в Съвета само от чувство за дълг. Освен това стражите не се свъртаха на едно място. Всичко вървеше все по и по-зле. Наместо да се съсредоточат върху онова, което се бе случило с Джейми в „Черният трън“, щяха да започнат да ровят и да търсят какво го бе завело там. Щяха да възникнат и догадки какво бе правил със съветник дю Волф в уединеното сепаре. По дяволите, та те нямаха нищо общо. Добре, можеха да се окажат любовници, но Доналд бе готов да се закълне, че дю Волф имаше по аристократичен вкус.
Замислено се навъси, крачейки край запалената камина, пъхнал десния си юмрук в лявата си длан. Трябваше да продължи по-нататък, трябваше да се опита да открие с какво Джейми бе заслужил смъртта си. А това нямаше да е лесно. Джейми никога не пазеше книжа или записки за личните си работи от страх да не бъдат използвани срещу него от закона в съда. Но кой друг можеше да знае? Внезапно се закова на място, щом отговорът го осени. Джейми сигурно не се беше доверил на хартията, но това можеше да е направил старият му партньор. Не бе изтекло много време, откакто бяха се разделили. И дори тя да не бе съхранила някакви записки, съществуваше вероятност да знае защо Джейми се е отбил онази вечер в „Черният трън“.
Добре, трябваше само да открие следите на стария партньор на Джейми — Мадълайн.
Изскочи като бесен от кабинета си и се втурна по мрачния коридор към стария трофеен семеен шкаф. Забърника припряно с ключа, докато най-сетне отключи вратичката. В шкафа бяха скътани всичките му стари мечове и ками, все още избърсвани с любов, намаслени и увити в специално пригодени за целта парчета плат, които да предпазват метала. Избра любимия си меч и внимателно го разви. Полюбува се на дължината и тежестта му, сраснали се сякаш с ръката му. Усмихна се, спомняйки си стари случки, после пъхна меча в ножницата и закопча колана на кръста си. Разви един нож и го пъхна в ботуша си. Премери с ръка тежестта на старата си бойна секира, но реши да не я взема със себе си. Не бе практикувал бойно изкуство толкова отдавна, очите му трябваше да бъдат нащрек. Бутна секирата настрана и вместо нея загреба няколко безполезни неща и ги нареди до себе си. За всеки случай.
Затвори вратичката на шкафа и я заключи. Мечът на пояса му тежеше повече, отколкото си спомняше, значи доста бе остарял. При тази констатация той се усмихна. За щастие, винаги бе разчитал повече на умението си, отколкото на мускулите си. Грабна чифт дебели кожени ръкавици и се загърна с най-плътното си наметало. Доколкото си спомняше, Джейми го бе уведомил, че Мадълайн Скай има кантора в старата сграда Блуджелт в Квартала на еснафите. Един час път, ако се побърза. Доналд Роял се усмихна. Чувстваше се във форма отново да върши нещо след толкова години.