Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Трябваше да се избира между голям брой независими променливи, което изисква сложни изчисления и много точна оценка. Тази работа се нарича „оптимизиране“. До декември 1942 г. цялата група в „Келог“ се занимаваше само с оптимизиране.
Заедно с Бенедикт работеха Артър Скуиърс, ръководителят на инженерните процеси Чарлс Кинг, математиците Елиът Монтрол и Джоузеф Лейнър и още дузина помощници. Те започнаха на основата на теорията на колумбийската група, но скоро продължиха съвсем независимо в приятелско съревнование с тях. Непрекъснато се срещаха и си разменяха доклади и всеки постигнат резултат незабавно се изпращаше в Колумбийския университет. Учените всъщност не изследваха инженерните аспекти на каскадата и не проектираха завод. Техният подход бе по-скоро научен и аналитичен — те се интересуваха повече от теоретичните и математични страни на проблема.
Бенедикт решаваше същите проблеми чисто прагматично. Много важен бе въпросът за ефективността на бариерата — как да се сравни поведението на хиляди квадратни метри бариера в реални заводски условия с това на лабораторен модел с площ от няколко квадратни сантиметри? Хората на „Келог“ решиха тази задача с познатите в инженерната химия емпирични методи. По същото време в Колумбийския университет Карл Коен използва за решаването на задачата една от най-сложните теории на хидродинамиката — теорията на Карман за граничните слоеве. Неговото учудване бе огромно, когато показа резултатите на групата от „Келог“ и видя, че те са стигнали до същите изводи с далеч по-скромни средства.
През целия период на „оптимизиране“ моторът на групата на Бенедикт беше Кийт с неговите непрекъснати телефонни обаждания, питания и настояване за ускоряване на работата. Отношенията между импулсивния и вечно забързан инженер и хладния интелектуално вглъбен учен — двама души с коренно различни характери — почиваха на взаимното им уважение. Бенедикт се възхищаваше от интуицията и смелостта при вземане на решения на великия инженер, а Кийт смяташе младия учен за гений и разчиташе много на него при разгадаването на сложните теоретични проблеми.
Доби Кийт не понасяше хора, които „нямат идеи“. Самият той беше пълен с идеи и в работата си разчиташе на импулсивната си интуиция, затова не можеше да понася подредените и добре организирани бюрократи. Когато искаше да разбере нещо, той пренебрегваше всички установени правила и се обаждаше направо на подчинените си в лабораториите или по домовете им. Това понякога предизвикваше конфликти с главния му помощник Албърт Бейкър. Едър и жизнен мъж, с огромна енергия, Бейкър имаше не по-слаб характер от Кийт, но методите му бяха съвсем различни. Той твърдо вярваше в организацията и реда. Неговата прецизност и методичност го караха често да се възмущава от кипящия и хаотичен начин на ръководство от страна на Кийт и от честата промяна на заповеди и изисквания.
Задължението на Бейкър като ръководител на проекта беше да контролира реализацията на идеите на Кийт и неговия мозъчен тръст. Той осъществяваше на практика всяко решение. На всяка стъпка обаче беше прескачан от Кийт, за когото всички йерархии, доклади, съвещания и утвърдени канали бяха просто бюрокрация и губене на време. За щастие проектът Х на „Келог“ се ръководеше от такива изключителни личности като Кийт и Бейкър, но съвместното им плаване не беше безбурно.
17.
За Лесли Гроувс вечерята в прочутия френски ресторант в Ню Йорк Сити, въпреки несъмнените й гастрономически достойнства, беше загубено време. Той спокойно можеше да мине и с един хамбургер, а виното въобще не го съблазняваше. Доби Кийт бе не само добър домакин, но и познавач на френската кухня — затова избра менюто много старателно. Едно от любимите занимания на вицепрезидента на компанията „Келог“ беше готвенето, а голямата му гордост бе притежанието на рядкото оригинално издание на класическата готварска книга на прочутия френски главен готвач Ескофие. Когато на съседната маса сервираха порция цвъркащи охлюви и Гроувс възкликна: „Как, по дяволите, хората могат да ядат такива неща!“ — Кийт разбра, че трябва да се откаже от гастрономическите удоволствия, поне за тази вечер.
Кийт беше чувал много неща за генерала, някои от които не съвсем ласкави. Мнозина, работили с него, го смятаха за командаджия, неделикатен и саркастичен. „Много способен, но груб и упорит като муле“ гласеше една оценка. От кратките му срещи с генерала Кийт си беше съставил мнението, че той е вдъхновен офицер с необичайна енергия и почтеност. Първата им среща на четири очи в ресторанта потвърди тази преценка. Генералът не полагаше ни най-малко усилие да се хареса — той не си губеше времето с празни приказки, увъртания, усмивки и любезности. Придвижваше се направо към целта като булдозер.