Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Девойката се обърна внезапно, прегърна го и той усети топлия й дъх.
— Колко е хубаво! Моля те, много те моля, нека започнем веднага… — ръцете й го стиснаха още по-силно.
— Е, добре — измърмори полузадушеният и смутен свещеник, — добре… Ако ме оставиш жив, може би ще те науча на нещо полезно…
Като пое няколко пъти въздух и оправи разрошените си коси, той започна първия урок.
— Слушай внимателно, момичето ми. Най-важното е защитата на собствения разум, щит за мислите ти и преди всичко умението да се владееш. Ако не умееш да се пазиш, Нечестивият леко ще завладее мозъка ти, ще те зароби и ще те застави да изпълняваш заповедите му, дори когато става дума за убийство! Но и при щит, чуждият разум, ако е достатъчно силен, може да проникне в съзнанието ти. Точно това те се опитаха да направят с мен два пъти.
— Но повечето хора не умеят да се защитават — каза девойката. — Защо тогава Нечестивият не е подчинил на властта си всички разумни същества?
— И най-опитният телепат може да намери чужд мозък, само ако последният се опитва да предаде мислено съобщение. Освен това подобен род контакти са ограничени от разстоянието. Друг въпрос е, когато се срещнеш лице в лице с Нечестивия… Сега се опитай да направиш следното: представи си, че увиваш разума си в пръстен или кълбо. После… — той продължи да говори почти автоматически. Превъзходната му памет съхраняваше напълно уроците на първия му учител, старото отче Хадена. И това му позволяваше да наблюдава внимателно местността, през която минаваха. Оглеждаше непрекъснато небето, като се опитваше да забележи летящата машина на враговете, но не виждаше и следа от нея. Във висините се рееха няколко орела, а под тях, близо до морската повърхност летяха водоплаващи птици.
Малкият отряд премина край малко заливче, където си играеха стадо хипопотами или водни свине. Огромните същества с блестящи мокри кожи се разхождаха по брега и не обръщаха никакво внимание на пътешествениците. Скоро им се наложи да пресекат едно тресавище широко около километър. На това място Сврачешкото блато се съединяваше с няколко плитки потока с морето. После отново се ширна до самия хоризонт чист пясъчен плаж.
Когато се стъмни, те се настаниха за нощуване под закрилата на немного висока скала. Хиеро запали огън от сухи клонки, изхвърлени на брега от морето. Девойката се учуди на взетите предпазни мерки.
— В морето може да има кораби — напомни й свещеникът. — Едва ли екипажите им ще са настроени приятелски спрямо самотни пътници. Това поне знаеш — нали си била на такъв кораб.
Те вечеряха и Хиеро продължи обучението.
— Искам да възприемеш още нещо — каза той. — Мога значително да ускоря обучението, но затова трябва да проникна в мозъка ти и да му предам необходимите навици. Аз не желая да правя това!
— Защо? — учуди се момичето. — Нямам нищо против, ако така бързо се науча да говоря мислено…
— Ти не разбираш още какво ще означава това — прекъсна я Хиеро. — За такова обучение трябва напълно да завладея мозъка ти. Ти ще поискаш ли аз да узная всичко за тебе: мисли, мечти, чувства, надежди и желания, абсолютно всичко, което се крие в твоето подсъзнание?
Тя се замисли и лицето й стана сериозно.
— Разбирам, какво искаш да кажеш… — прошепна тя. — Благодаря ти… Много е трудно да се откажа от възможността бързо да разбера и науча… Та това е огромен и нов свят за мене. Но аз разбирам, че си прав. Никой не ще поиска да знаят всичко за него.
— Тогава да не губим време, момичето ми. Спомни си, какво ти разказах досега и се опитай да използуваш тази техника. Ти трябва…
На сутринта Хиеро се събуди малко уморен, докато Лучара бе свежа както обикновено. Тя поиска да се занимават цял ден и свещеникът реши да не потеглят по рано от следващото утро. Тренировките продължиха до обяд. Накрая Хиеро й предложи да повика мислено Хърм. И когато мечокът възприе телепатичния сигнал тя изпадна в невероятен възторг. На Хиеро му се стори, че Хърм изпита не по-малко удоволствие от девойката.
Денят се оказа слънчев и ярък. Нито лорсът, нито мечокът не усещаха привичната тръпка на тялото при предстояща смяна на времето. Това дразнеше в известна степен Хиеро, но той се стараеше да не показва настроението си. Мълнията бе един от най-безгрешните символи и свещеникът разбираше, че рано или късно ще се случи нещо свързано с този знак. Е, смяташе се за посредствен специалист в предсказването на бъдещето, но в даденият случай грешка не можеше да има. Нищо чудно идващите неприятности да са свързани просто с времето и е необходимо да се чака. Наложи си да скрие тревогата и се захвана с текущите работи.