Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Нощта мина спокойно и на сутринта поеха на път по безкрайния плаж на крайбрежието. По едно време пътниците забелязаха ято или по-точно стадо големи птици, които стремително бягаха и очевидно не умееха да летят. Намираха се далеч напред и единственото, което се набиваше в очи, беше необикновено зеления им цвят на перушината. Хиеро се отбеляза, че тези същества имат отлично зрение и са изключително внимателни.
Следващата нощ, под ярката пълна луна, Хиеро хвърли въдицата и хвана голяма риба, тежка почти тридесет килограма. Рибата едва не скъса кордата, но в решаващия миг Хърм влетя във водата и с необикновена сръчност я удари по главата с лапата си, след което свещеникът с лекота я издърпа на брега. Клотц, възбуден от настаналата суматоха, започна да галопира наоколо, но когато Лучара се захвана да чисти рибата, той изпръхтя презрително и се заби в храсталака, откъдето се донесе звучно дъвчене.
Денят се очертаваше да бъде облачен. Още докато събираха багажа си започна леко да вали. Хиеро наметна момичето с запасната си кожена куртка. Но времето остана топло и тихо. Ситният дъжд продължи през цялата нощ и следващия ден. Морето оставаше спокойно, но лека димка забулваше околността. Хиеро усещаше смътно безпокойство — отново се сети за Мълнията. Но едва ли това можеше да се сметне за лошо време, поне в смисъла, който се свързва със символа.
Лучара усърдно тренираше и през последните два дни бе необикновено мълчалива. Бе освоила добре простите сигнали. Заедно с Хърм часове си предаваха „стой“, „върви“, „легни“, въобще команди достъпни и на всяко дворно куче. След пладне тревогата на Хиеро необяснимо започна да нараства и той забрани на спътниците си да ползуват мисловната реч. Засега не разбираше откъде идва безпокойството, но бе свикнал да се доверява на инстинктивните си възприятия. Докато неговите иначе чувствителни животни сякаш нищо не забелязваха.
Въпреки това, когато бедата се стовари на тях, свещеникът осъзна, че основната вина е негова, защото не бе подготвен за подобен обрат на събитията. Враговете наистина бяха подготвили капана необикновено грижливо.
Ако Хърм както преди ходеше след Клотц, ако девойката не бе изпратила мислено съобщение, че мечока е усетил миризмата на гниеща риба, ако Хиеро не беше се разсмял… Ако… Ако…
На пръв поглед малкото заливче изглеждаше напълно пусто. През смътната завеса на мъглата близо до брега се виждаха малки островчета. На брега се надигаха леко няколко ниски възвишения, които бяха обрасли с храсти и тъмнозелени палми. Единствено тихия прибой смущаваше тишината на настъпващата вечер. Хиеро задържа неволно лорса. През главата му премина неясно предчувствие. После подкара Клотц. Неочаквано мечока изскочи напред, вдигна високо нос и задиша така, сякаш бе усетил някаква плашеща миризма. Лучара се засмя — стойката на Хърм й се видя забавна.
Внезапно пукнатините в скалите и храстите изхвърлиха множество странни същества. Орда космати лемути, приличащи на огромни и отвратителни маймуни, се нахвърлиха на пътниците. Ушите на Хиеро заглъхнаха от дивия вой, така познат от схватките в северните гори. В ръцете си Косматите Ревльовци размахваха тояги, дълги копия и ножове.
Но те не бяха най-страшната опасност. Иззад малкото скалисто островче, разположено само на стотина метра навътре в морето, безшумно се плъзна дълъг черен плаващ съд без мачти. Няколко фигури в качулки правеха нещо около блестящ металически механизъм, дулото на който бе насочено към малката група пътешественици.
Свещеникът реагира инстинктивно, с невероятната и почти безсъзнателна бързина на трениран Убиец. Дори рефлексите на животните му не можеха да се сравнят по скорост с него.
— „Назад!“ — последва мислена заповед за Клотц и Хърм. После с хвъргача в ръка се свлече от седлото. Вцепенената от изненада девойка продължаваше да стои на седлото и колената й здраво стискаха Клотц за шията. Лорсът приседна на задните си крака, рязко се обърна и направи огромен скок. Той вече бе изминал петдесетина метра, когато стопанинът му докосна пясъка.
Хиеро успя да се прицели, показалецът започна да натяга спусъка, когато оръжието на Нечестивия стреля. Блесна синкав пламък, а въздухът се изпълни с миризма на озон. Свещеникът усети страшен удар в гърдите и мигновено възникналият леден студ удави съзнанието му.
Докато падаше в мрака, си помисли:
„Ето какво означаваше мълнията!“
После настъпи небитието.
6. МЪРТВИЯТ ОСТРОВ
Отначало усети болката и едва малко по-късно възникна усещането за движение. Хиеро се опита да се надигне, но нещо му пречеше. Постепенно осъзна, че лежи на гръб на нещо твърдо, което ритмично се вдига и пада. Страшната болка, която пронизваше цялото му тяло, възникваше в гърдите му. Дясната му ръка бе свободна и той се опита инстинктивно да намери източника на болката. Пръстите се натъкнаха на някакъв тежък предмет със странна форма и започнаха да го опипват… Нещо не е наред, помисли с тревога свещеникът, тук трябва да е медальона ми с кръста и меча!