Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Стигна до първата маса с напитки и я заобиколи. Застана до бармана. Въпреки тълпата от мъжки ръце, протегнати просещо към него, той се извърна.
— Госпожо?
— „Столичная“, ако обичате — усмихна се Мартина. — С лед.
Тя взе напитката, вдигна я в мълчалив тост към морския лейтенант, който гледаше към гърдите й, и изпразни чашата, усещайки как ледът вътре пука. За тази вечер това щеше да е единственият алкохол, но сега й се пиеше и го изгълта бързо. Беше изненадана от нервността си. Като ученичка, поканена на танцова забава от Сади Хокинс. Знаеше как изглежда. Огледалото не лъже. Но думите на Муса я бяха накарали да се замисли дали ще може да го направи. Сутрешната им кавга подсили съмненията й.
— Няма нужда да го правиш, Лейла. — Той беше повишил глас, докато я наблюдаваше как събира „оборудването“ си.
— Трябва.
— Не по този начин.
— По кой начин тогава да го направя, Муса?
— Можем съвсем спокойно да откраднем.
— А, разбирам — смръщи се тя. — Четирима мъже се боричкат на улицата. Но това ще привлече внимание.
— Можем да го проследим. До някое пусто място.
— Представи си обаче, че в плановете му не фигурира подобно място. Ако се качи на такси и слезе пред хотел „Плаза“?
Логиката й го разяри, а желанието й да използва тялото си още повече.
— Тогава можем да го примамим — унило предложи Муса, без да съзнава, че така попада точно в мрежата на замисъла й.
— Точно това имам предвид и аз, Муса.
— Но не по този начин!
— Защо не? Ще бъде военен, а твоят начин може да предизвика сбиване. Тогава ще разполагаме с измачкана и окървавена униформа.
— Шармута — изсъска той и се извърна ядосан.
— Какво каза? — Но със сигурност беше чула арабската дума за „курва“.
— Така постъпват блудниците! — Лицето му се изчерви като на ядосано дете, когато й се развика.
Мартина го изгледа. Смрази го с поглед, докато той се извърна и се тръшна върху един стол. В Ливан тя подлагаше мъжете на бой с пръчки за подобно неподчинение. Докато се научат, че тя не е от същото тесто като техните майки и сестри от селата. Никой от „Яд Аллах“ никога не беше я предизвиквал по този начин, но Муса не беше просто един от войниците или обикновен подчинен. Той беше роднина, връзка, която според мюсюлманството не може да се скъса толкова просто.
Мартина беше женена за Хюсейн Хауатмех, по-големия брат на Муса. Естествено, съвместният им живот беше кратък. Нямаше кой знае каква сватба, нямаше булчинска рокля и воал, изчервени шаферки, сватбена музика или черква. Нямаше лимузина, която да отведе двойката на някой слънчев остров за меден месец и мечти за бъдещето. Беше ритуал, извършен заради уважението, публично обещание пред Бога. Защото Мартина и Хюсейн се желаеха, но не можеха да нарушат моралните закони на религията си. Така че булката носеше булото и галабията на Бекаа, а младоженецът — камуфлажна униформа. Мюезинът пееше от минарето, докато моллата ги благослови под слънцето, което блестеше ярко по метала, тъй като гостите носеха калашници вместо цветя.
Вероятно дори и съпруг на „черната вдовица“ не е бил по-прокълнат, защото, когато Хюсейн срещна Мартина, надгробният му камък вече беше готов. В лагера „Марвдашт“ до Техеран беше завършено обучението и заклеването му като един от „исаргараните“ — мъченици за правата вяра. В „Асайда Зайнаб“ до Дамаск бяха усъвършенствали уменията му на шофьор. На Мартина остана да довърши процеса, да изпрати хората си в тила на израелските позиции до Мардж Аюн, да изберат превозно средство, съвпадащо с онези, които войниците обикновено пускат да минат без проверка. После внимателно да проектира и да смеси композицията от хексоген и пентаеритритолов тетранитрат, както и да конструира детонатор с двойно подсигуряване, който трябва да бъде активиран от ръката на Хюсейн, но също така да може да бъде взривен и дистанционно по радиото, ако ръката на мъченика трепне и му изневери.
Чак по-късно тя осъзна, че мисията е била изпитание. Не за верността и смелостта на Хюсейн, а за нея. И скоро след като експлозията изтри него и дванадесет израелци от лицето на земята, тя с горчивина разбра, че и той е бил подложен на изпитание. Заповядали са му да се ожени и да спи с тази чужденка, като по този начин са поставили на изпитание характерите и на двамата. Не че имаше някакво значение, защото желанието му към плътта на Мартина не би могло да му бъде инжектирано от някой севернокорейски психолог. А и тя също беше изненадана от страстта си към него и мъката, която последва смъртта му. В Ливан тя се беше преродила и с тази промяна дойде младежката страст, неподправеното желание, което замъглява младите глави и никога не може да бъде изпитано към следващите любовници. И между деня, когато Хюсейн за пръв път слезе от прашния джип в лагера, и залезът, само четири месеца по-късно, когато той си тръгна почти по същия начин, Мартина се бореше с надеждата, че той може да избяга. Да й остави бележка с молба да му прости малодушието, с признание за любов, по-силна от тази към Аллах, с обещание за среща на някое далечно място след година.