Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Както на повечето кораби, тоалетните тук бяха проектирани по-скоро да поемат много хора, отколкото да бъдат красиви. Редици уринатори и мивки се редяха покрай лабиринт от стени и той трябваше да се промъкне покрай войниците, които се миеха. В далечния ъгъл намери празна кабинка, влезе, заключи и свали бейзболната шапка. След това бързо развърза стегнатия ширит на качулката.
Мартина Клумп разтърси силно глава. Русата й коса се развя като жълт ореол и падна върху лицето й. Тя я издуха и отметна кичурите от очите си. След това продължи работата си.
Свали якето и го окачи върху металната кука. Обувките с високи токчета, които висяха под мишниците й на черен канап, окачен зад врата, увиснаха върху якето. От предния джоб на анцуга измъкна сгъната найлонова торба, червило, спирала за мигли, шишенце с парфюм, сгъваема четка за коса и малка, черна чантичка с дълга дръжка от сребърен синджир. Постави всичко това върху капака на тоалетната.
Много внимателно свали горнището. Краят на правата й черна рокля беше вдигнат и закачен под мишниците. Тя свали панталона до глезените си. Чорапите й бяха здрави, коланът с жартиерите на място. Зелените копринени бикини със същия цвят като на сутиена бяха точно толкова привлекателни, както беше пожелала. Естествено, дебелите, къси чорапи и маратонките не подхождаха, но това скоро щеше да се поправи.
Тя освободи роклята и я пусна надолу. Беше с дълги до китките ръкави, но еластичността й не скриваше извивките на тялото. Тя вдигна ръка към врата си. Перлената огърлица беше на място.
Свали маратонките и чорапите, измъкна крака от панталона, откачи обувките и ги обу. Сгънатите останки от екипажната униформа намериха място в дъното на торбата. Тя парфюмира врата, китките и подмишниците си с „Есте Лодер“ от шишенцето, а после нанесе спиралата върху миглите, без да ползва огледало. Когато накрая въздъхна дълбоко, отключи кабината и излезе, носеше само торбата, чантичката и позата на елегантно нахалство.
Мина покрай двама едри моряци, които се бяха хванали за уринаторите, като че ли корабът е разклатен от силна буря. После пристъпи към най-близката мивка, пусна торбата и се наведе към огледалото, за да си сложи червило. Хареса изображението си. Беше като пеперуда, излязла от пашкула си. Бързо среса косата си. Видя в огледалото зяпналите я трима армейски офицери.
Мартина се усмихна, извърна се към тях и вдигна торбата.
— Както обикновено, господа, опашката в женската тоалетна е направо непоносима — весело съобщи тя.
Отдалечи се от мивката с достатъчно разклатена походка на пияна. В тази отдалечена част на кораба снабдителите подтичваха като разтревожен оръдеен екипаж при морска битка. Бързо разопаковаха доставените табли със сандвичи, чипс и сладкиши. Мартина скри торбата си в купчина разкъсани кашони.
Тя се вмъкна сред тълпата покрай дансинга. Двойки се отдалечаваха оттам със смях, други бързаха да се качат. Само за около минута тя забеляза поне още двадесетина блондинки с дълги черни рокли, но не се разтревожи от конкуренцията.
Мартина знаеше, че можеше и да се откаже от маскировката като служител на музея и просто да си намери покана за събитието. Едва ли някой я е проследил от сградата, където живееше в апартамент под наем и под фалшиво име. На идване смени на два пъти метрото към Ийст Сайд, после нае такси и слезе на един пуст ъгъл в онази част на Бауъри, където се намираха складовете за снабдяване на ресторанти. Там Ияд й даде контейнера. Нищо наоколо не я беше разтревожило. Понякога работата й я дразнеше заради параноичната предпазливост, но тя беше свикнала и я изпълняваше по навик. Също като репетицията на музикант преди концерт.
Все повече чувстваше неприятната връзка между себе си и експлозията в консулството, тъй като концепцията за съвпаденията не беше приемлива за нея. Във всичко това имаше някакъв неприятен шум, който се издигна до писък, когато видя снимката на Бенжамин Баум. Познаваше тази мелодия. По-късно щеше да започне и романсът.
А съобщението на Омар, прошепнато по време на кратката среща в претъпкан автобус, със сигурност оказа обратен на очаквания ефект. Как смеят той и господарите му да й казват как да провежда акция? „Леководолази и магнитни мини?“ Идиоти. Като професионалист тя би приела проста заповед да прекрати операцията, но реагира с неприязън към настояването за промяна на тактиката. „Аз съм хирург. Ако сте ме наели, мълчете, заспивайте и оставете на мен да режа.“ Искаше й се да го убие там, на място, но той беше само свръзка и тя предпочете изобщо да не му отговаря.