Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Но вместо това той се самоуби, както беше планирано. Доста ужасно изпитание за една младоженка.
Събитието разтърси и Муса Хауатмех. Разбуди го от покорното подчинение на Хизбула и докато пред хората той празнуваше до Мартина, насаме и двамата тайно скърбяха. Решиха никога повече да не позволяват да бъдат манипулирани от невидими ръце. Отведоха верните си хора първо към анклавите на юг, където участваха в боеве по свое желание, а после изобщо извън Ливан. Но Муса не можеше да се освободи от веригите на собствената си култура. Според исляма сега той носеше отговорност за Мартина, вдовицата на Хюсейн.
Мартина знаеше, че ако бяха продължили да живеят в Близкия изток, щеше да е длъжна да се омъжи за Муса. Но тъй като тя нямаше подобни намерения, той се чувстваше още по-объркан. Дали я обича? Може би не, но със сигурност обича паметта за Хюсейн и мисълта, че Мартина ще легне с друг мъж дори и заради каузата, беше непоносима…
Тя погледна към дъното на чашата си, откъдето последните капки „Столичная“ се изцедиха в гърлото й. Треперенето в стомаха й подсказа, че рискува нещо много по-голямо от собственото си самочувствие. Защото като настоя за този начин на действие, сега трябваше да докаже, че той е правилен от оперативна гледна точка. И след като най-важният етап от мисията трябваше да започне скоро, би било опасно да застане пред хората си с празни ръце.
Бяха минали няколко години, откакто й се беше случвало да съблазни непознат. Фигурата й беше в идеална форма, лицето скриваше възрастта, а в гърлото си чувстваше неприятен вкус. И също като пенсиониран снайперист се чудеше дали все още може да улучи целта.
„Успокой се — заповяда си тя. — Тук е пълно с глупаци. Действай спокойно.“
Оркестърът засвири виенски валс и внезапно тя се усети, че вдига глава към лицето на един висок, елегантен мъж, който й предлага ръката си.
— Мога ли да ви поканя, госпожо?
Той физически не беше подходящ за целта й. Много по-едър от Муса. Русата му коса беше започнала да посивява и униформата му беше черна. На инженерния корпус към армията. Но беше подходящ за загряване.
— Можете. — Тя остави чашата си и го хвана под ръка.
Висшите офицери бяха заели дансинга, защото по-нисшите вероятно не бяха научени да танцуват под музиката на Щраус. Партньорът на Мартина обхвана с една ръка гърба й, със свободната хвана дланта й и започна да я върти. Беше строен, грациозен и бърз. Погледът му беше насочен към някаква далечна точка, докато се въртяха под ритъма на валса. Той се движеше мълчаливо като войник от друго поколение. Помещението се превърна в калейдоскоп и притисната към прусашката поза, черния костюм и блестящите копчета, Мартина отново танцуваше с баща си…
За разлика от много други забравени любовници от миналото й, убити командири и даже Хюсейн, тя не беше забравила неговото лице. Макар че е била само на пет години по времето, когато той се самоуби, образът му беше запечатан в паметта й. Тя си спомняше как краката й се пързаляха върху лъснатите му кафяви обувки, как брадичката й се беше забила в корема му и тя гледаше нагоре с фалшива строгост. А татко се правеше на неин принц, изпънал гордо брада с блеснали под полилея очила, усмихнати очи и толкова красива и гъста коса, като козината на остарял ракун. Но те никога не бяха танцували като сега и тя още тъгуваше, че той не доживя да я види пораснала, за да се гордее с нея.
Сега знаеше за него много повече, защото когато порасна, започна да събира всички подробности за живота му. Естествено майка й беше останала жива, но по онова време алкохолизмът на Катарина Клумп беше замъглил паметта й и тя объркваше Мартина с противоречиви спомени. Явно съпругата на германския офицер е живяла в благословено незнание и не е задавала много въпроси по отношение кариерата на мъжа си.
Истината, доколкото тя се разкри, беше обикновената история на един учен, който би станал световноизвестен със своя ум и постижения, ако знамето, което се развяваше пред министерството му беше не със свастика, а със звезди и райета. Доктор Ото Клумп заемаше престижно място като професор по физика в Берлин, когато германската политика бе обхваната от духа на националсоциализма и предложи на талантливите учени да избират: безграничните възможности за изследвания, свързани с военната машина, или академична забрава. Макар униформите и чиновете да не можеха да му направят впечатление, докторът беше роб на собственото си научно любопитство. А кой би отхвърлил подобно предложение — да замени старите маси и бунзенови горелки с екип от петдесет изследователи? Така той започна да работи като един от вундеркиндите на Алберт Шпеер. Отчиташе се директно пред Карл Зауер, шефа на техническото управление в Министерството на войната.