Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Много сте хитър, милорд! Дали това е само въпрос на практика?
— Всичко е въпрос на практика, скъпа Бетси!
— Трябва да знаете… уважаеми Рейвънсби… значи толкова свободен в мислите си, понеже…
— А вие сте толкова откровена и неподправена, дори когато се опитвате да кокетничите, лейди Греъм!
— Наистина ли? — попита Елизабет, която явно бе трогната от думите му.
— Да, наистина.
— Но това не е заради вас!
— Не и ако наистина сте решили така. Защото моята на любезност и учтивост също не са безгранични.
— Тогава би следвало да ви предупредя все пак.
— Ако някой друг бе на мое място, не знам, но за мен — може и да се постараете да ме предупредите.
— Толкова сте откровен, милорд!
— Самият аз съм учуден от това — каза Джони с усмивка. — Навярно откровеността ми се дължи на трите бутилки бренди, които погълнах по пътя насам.
— Бих казала, че танцувате великолепно след толкова алкохол.
— Причината бе, че конят на Манроу окуця и аз нямах какво друго да правя, за да убия времето. Наистина ли мислите, че танцувам добре?
— Разбира се.
— Харесаха ли ви вината, които мисис Райд ви изпрати?
— Да, благодаря много — отвърна Елизабет, без да посмее да му признае, че след като опита от първата бутилка, спомените за тяхната първа нощ нахлуха в съзнанието й и тя не намери сили да опита от виното втори път. Едва се бе сдържала да не оседлае коня си и да препусне към Рейвънсби!
— Ела да пийнем по чаша вино и да ми разкажеш за твоя бъдещ дом — предложи Джони с толкова равнодушен и спокоен тон, сякаш бяха най-обикновени приятели, които не са се срещали отдавна.
— Не трябва — опита се да откаже Елизабет.
— Защо? Нима има нещо нередно в това?
Един откровен отговор нямаше да свърши работа и този случай. Джони щеше да се възползва от чувствителността й.
— Е, може да пийна една чаша вино — уклончиво отвърна Елизабет, защото осъзнаваше, че не иска да се раздели с него.
Джони бе чувал толкова пъти тези думи. Първият признак на капитулацията. Той се усмихна закачливо, видимо удовлетворен от успеха си.
— Дадено, само една — съгласи се той и я хвана подръка. — Рейнско или френско вино предпочитате, милели?
Манроу се появи точно когато Джони бе махнал с ръка към един от слугите, за да поръча още вино за двамата. Архитектът като че ли чувстваше задължение да бди над Елизабет. Само след миг разговорът им стана много по-сериозен и задълбочен, а темата неизменно бе замисленият строеж на новия дом на Елизабет. Манроу нямаше никакво намерение да се оттегли. Беше приел задълженията си да ги съблюдава като някаква досадна гувернантка, която едва ли щеше да се отдели от двойката през цялата вечер. Към полунощ Джони не издържа, поръча още една бутилка и снизходително продължи да следи диалога между Манроу и Елизабет, докато те обсъждаха в детайли целия предстоящ процес на изграждане на постройката. Докато търпеливо ги слушаше, Джони изпи до дъно бутилката червено вино. В края на краищата, бе едва събота и оставаше достатъчно време.
Когато стана твърде късно, Елизабет си тръгна и Джони съвсем спокойно отбеляза пред своя братовчед:
— Моите уважения, беше невероятно съобразителен и ме възпря от какви ли не неблагоразумни постъпки!
— Казах ти, че ще те възпра, преди да си извършил някоя глупост.
— Тя е великолепна.
— Имаш предвид, когато е в леглото ти ли?
— Където и да е — отвърна Джони и поклати глава.
— Ако бе прекарал повече време заедно с нея, отдавна щеше да знаеш цената й.
— Избягвах я, защото исках Роби да бъде пуснат на свобода колкото може по-скоро и за да не утежня съдбата му. А ти през това време си имал повече възможности да я опознаеш.
— Това е, защото не съблазнявам всяка срещната красива жена, нали?
— Съжалявам, това при мен е нещо като вродена способност…
— Не вярвам някога да си ограничавал собствените си желания и копнежи.
Джони погледна за мит братовчед си и едва усмихвайки се, призна:
— Не и до вчерашния ден.
— Е, тези три дни ще бъдат доста тягостни — каза Манроу с въздишка.
Джони вдигна чашата си в знак на поздрав към братовчед си и добави:
— Но затова пък доста интригуващи, братовчеде. Едва ще дочакам утрото.
Следващите два дни от сватбените тържества изминаха доста бързо. Джони преследваше Елизабет, а Манроу играеше ролята на негов придружител. Тримата бяха доста объркани и нервни през цялото време. Семейство Греъм организира пикник на открито, разходки с лодки по езерото, импровизирани състезания и танци през цялата нощ. В понеделник следобед бе насрочена самата сватбена церемония.