Вещици в чужбина

— За какво са им? — попита тя.

— Не казаха. Просто имали усещането, че силно желаят ботушите ти.

— Това ми звучи много подозрително — рече Баба.

— Старият Шейкър Уистли от Крийл Спрингс беше луд за ботуши — каза Леля, оставяйки ножа за хляб на масата. — Особено черни ботуши с копчета. Колекционираше ги. Видеше ли някой да минава с нов чифт, направо се поболяваше.

— Мисля, че това е малко изчанчено за джуджета — обади се Баба.

— Може да искат да пият от тях — предположи Леля.

— Как така да пият от тях? — не схвана Маграт.

— Ами, ъ-ъ, така правят в чужбина — обясни Леля. — Пият шампанско от дамски обувки.

Всичките се вгледаха в ботушите й.

Дори Леля не можеше да си представи как някой би поискал да пие от тях или какво би правил след това.

— Честна дума, това е по-изчанчено и от стария Шейкър Уистли — замислено рече Леля.

— Сториха ми се малко стреснати — додаде Маграт.

— Има защо. Хората рядко изпитват необходимост да обикалят и да свалят ботушите от краката на благовъзпитани вещици. Като че ли наоколо вилнее още някоя история. Мисля — заключи Баба Вихронрав, — че трябва да отидем и да поговорим с тези джуджета.

Тя излезе в коридора и отвори вратата.

— Моля? — подкани ги тя.

При вида й джуджетата отстъпиха. Последва дълго шепнене, ръгане с лакти и измърморвания „Не, ти“ и „Аз попитах предния път“. Накрая избутаха едно джудже напред. Може и да беше пак същото. Трудно е да се каже при джуджетата.

— Ъ… Ботуши?

— За какво? — попита Баба.

Джуджето се почеса по главата.

— Дявол да ме вземе, ако знам. И ние точно за това се чудехме в ’нтерес на ’стината. Тъкмо излизахме от смяна в мината преди около час и видяхме къщата да се приземява върху… върху вещицата и… ами…

— Просто си знаехте, че трябва да дотичате и да й откраднете ботушите ли? — подсказа Баба.

Лицето на джуджето се разтегна в усмивка на облекчение.

— Точно така! И да пеем „Бим-бам“. Само че тя трябваше да се е размазала. Без да се обиждате — бързо добави то.

— От върбовата рамка е — изрече глас зад Баба. — Струва толкова Залто, колкото тежи.

Известно време Баба постоя втренчена в тях, сетне им се усмихна.

— Мисля, че вие, момци, трябва да влезете вътре. Имам няколко въпроса към вас.

Джуджетата изглежда доста се смутиха.

— Ъм — каза джуджето-говорител.

— Притеснявате се да влезете в къща, където има вещици ли? — подсказа Баба Вихронрав.

Джуджето-говорител кимна и се изчерви. Маграт и Леля Ог размениха погледи зад гърба на Баба. Някъде нещо определено се беше объркало. Джуджетата от планината със сигурност не се страхуваха от вещици. Проблемът беше как да ги спреш да не разкопаят пода ти.

— Май отдавна сте слезли от планината — подхвана Баба.

— Тука долу има многообещаващ каменовъглен пласт — смотолеви говорителят, премятайки каската в ръцете си.