Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
Ако кажа, че задишах спокойно, ще бъде силно преувеличено. Бях далеч от безгрижието. Но чувствах, че в скромното си кьошенце съм на почти сигурно място. Едно от нещата, които научаваш, когато те поочука животът, е, че прислужниците не чистят зад диваните. Минават с прахосмукачката по откритите части на килима, решават, че са си свършили работата за деня и отиват да пият чай и да хапнат филия хляб с конфитюр.
В дадения случай дори откритите части на килима не получиха полагаемото им се, защото момичето тъкмо започна да мушка щепсела в контакта, когато получи сигнал за отбой от страна на върховното командване.
— Добро утро, Джейн — изрече глас, придружен от писклив лай, достоен за бяло рошаво куче. — Не си прави труда да чистиш сега стаята.
— Добре, госпожице — отвърна прислужницата с видимо доволство в гласа и отпраши, без съмнение, да пуши в килера.
След като яката девойка се настани на дивана, последва шумолене на хартия от разгръщане на сутрешен вестник. После я чух да казва: „О, здрасти, Мадлин“ и разбрах, че Басет е вече сред нас.
— Добро утро, Хилда — обади се точещият се като петмез гласец, тъй ненавиждан от всички разумни мъже. — Каква прекрасна, прекрасна утрин.
Спортистката отбеляза, че не вижда нищо прекрасно и че лично тя смята всички сутрини за гадни. Говореше мрачно и разбрах, че любовното разочарование я е вкиснало напълно, клетата душица. Тъгувах заедно с нея и ако обстоятелствата бяха малко по-различни, бих протегнал ръка да я погаля по главата.
— Брах цветя — продължи Басет. — Прекрасни, усмихнати цветенца, още мокри от утринната роса. Колко щастливи изглеждат цветята, Хилда.
Могъщата съученичка попита защо да не бъдели щастливи, след като за нищо не им пукало, след което настъпи пауза. После каза нещо за перспективите на крикет клуба в Съри, но веднага се разбра, че мислите на Мадлин Басет са другаде.
— Току-що бях в трапезарията — заговори тя с леко разтреперан гласец. — Нямам писмо от Гъси. Толкова съм разтревожена, Хилда. Май трябва да тръгна за Девърил Хол с по-ранен влак.
— Както искаш.
— Не мога да се отърва от чувството, че е сериозно пострадал. Твърди, че само си е навехнал китката, но дали е така? Това се питам непрекъснато. Представи си, че конят го е съборил и прегазил?
— Щеше да го спомене.
— Не, нямаше. Точно това искам да кажа. Гъси е толкова лишен от себичност и загрижен за другите. Първата му мисъл е била да ми спести тревогите. О, Хилда, смяташ ли, че гръбнакът му е счупен?
— Ама че дивотия! Счупен гръбнак, дрън-дрън. Щом няма писмо, значи на оня, другият, как му беше името… Устър, му е писнало да бъде писар. И не мога да го упрекна. Нали бил хлътнал по теб?
— Много, много ме обича. Истинска трагедия. Не мога да ти опиша, Хилда, колко е трогателен изразът на нямо страдание в очите му при всяка наша среща.
— Е, значи всичко е ясно. Ако си хлътнал по някое момиче и друг ти го отмъкне под носа, едва ли е приятно да седиш на масата, вероятно със скърцаща писалка в ръка, и да лееш пот, докато другият ти диктува: „Безценна запетая единствено моя любима запетая обожавам те запетая боготворя те точка Как бих желал запетая скъпа моя запетая да те притисна към гърдите си и да обсипя прекрасното ти лице с пламенни целувки удивителна.“ Нищо чудно, че Устър се е разритал.
— Колко си безсърдечна, Хилда.
— Преживяла съм достатъчно, за да стана безсърдечна. Понякога си мисля дали да не сложа край на всичко. В онова чекмедже имам пистолет.
— Хилда!
— Е не, няма да стигна дотам. Ще настане голяма суматоха. Прочете ли сутрешния вестник? Пише, че пак се говори за промяна в правилото „крак пред вратичка“ в крикета. Как странно се променят възгледите на хората с разбити сърца. Добре помня времето, когато щях да бъда във възторг от промяната на това правило. Сега пет пари не давам. Да си го променят колкото си щат, много им здраве. Що за човек е тоя Устър?
— О, истинска душица.
— Сигурно, щом пише любовните писма на Гъси вместо него. Освен ако не е безподобно магаре. На твое място щях да натиря Гъси и да се насоча към него. Предполагам, че бидейки мъж, и той е гадняр като останалите, но поне е богат, а парите са единственото, което има значение.
От начина, по който Мадлин възкликна: „О, Хилда, скъпа!“ с натежал от упреци глас, разбрах, че тези цинични слова са проникнали във вътрешността й, шокирани са я и са наранили възвишените й чувства, и лично аз бях в пълно съзвучие с тези нейни чувства. Никак не одобрявах това момиче и неговите възгледи и бих желал да не дрънка подобни щуротии. Нещата бяха достатъчно оплескани и без бивши съученички да подкокоросват Мадлин да зареже Гъси и да се насочи към мен.