Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Достатъчно бе да повдигне глава, за да забележи в далечината крепостните стени на Пилос — града, който предстоеше да превземат. Издигаше се върху невисок хълм, но все пак предимството щеше да е на страната на защитниците.
Чуха се сподавени заповеди и войниците започнаха да се построяват. Спартанците застанаха най-отпред, а пиргоските отреди — зад тях. Вампир почувства нарастващото си желание да пролива и вкуси човешка кръв. Не беше се хранил цели осем седмици.
Армията още се подреждаше, а предният отряд от специално обучени скиритаи — щурмови групи — вече се приближаваше към стените, под воя на ловджийските рогове. Вампир познаваше добре тяхната тактика на действие, която почти винаги даваше резултат. Спартанските командири не обичаха да въвличат армията си в затегнати обсади. Това губеше много време и средства, изискваше построяването на тромави обсадни машини и многократни кръвопролитни атаки. Спартанците предпочитаха да се сражават в открито поле.
Вампир зае мястото си в средата на спартанския строй, точно зад техния военачалник Актон. Развиделяваше се и не само Вампир, но и хората около него можеха да различат градските стени и войниците върху тях. Стените бяха озарени от алената, трепкаща светлина на подпалените къщи в предградието — дело, естествено, на предния отряд от скиритаи. Горяха и неожънатите жита. Скрити на безопасно място зад стените на града, жителите бяха принудени да наблюдават безпомощно как се унищожава цялата им покъщнина.
Изминаха не повече от петнайсет минути и градските стени са разтвориха, а отвътре се появи първият пилоски въоръжен отряд. Актон не се поколеба нито за миг. Незабавно издаде заповед за настъпление и спартанците се отправиха с бърза крачка през полето. Докато се движеха в идеален синхрон, те свалиха копията пред гърди. За разлика от тях пилоската линия бе разкривена, а копията на войниците се поклащаха в треперещите им ръце.
Вампир дочуваше пискливите гласове на пилоските военачалници, опитващи се да подредят хората си в някакво подобие на военен строй. Знаеше, че вече е твърде късно. Предната линия на противниковите редици забеляза приближаващите се спартанци и започна да отстъпва назад, прикривайки се зад вдигнатите щитове. За да подсилят объркването им, в този момент скиритаите започнаха да ги обстрелват със запалени стрели. Още по-страшен от вида им бе равномерният тропот, който издаваха спартанците, удряйки земята със сандалите. Ритъмът, на който ги обучаваха от най-ранно детство, бе сто и двадесет удара в минута.
На един разтег място от предната пилоска линия Актон издаде заповед да преминат в атака. Вдигнали пред себе си копията, скрити зад масивните щитове, спартанците се втурнаха в равномерен бяг, а ритъмът подскочи от 120 на 180 удара в минута. Вампир се намираше на няколко метра вдясно от Актон, място, отредено му благодарение на многобройните му военни заслуги.
Противникът така и не успя да се подреди в линия. Някои от войниците дори се опитаха да побегнат, но офицерите ги връщаха на местата им с остриетата на копията си.
Вампир почувства непреодолима жажда за кръв, наложи се да събере цялата си воля, за да се сдържи още малко. Сграбчил копието, той не сваляше поглед от приближаващата се вражеска линия. С грохот на метал спартанците се врязаха в предната пилоска редица. Почти веднага из въздуха се разнесоха писъците на ранените и умиращите.
Дългите близо осем стъпки копия на спартанците им позволяваха да атакуват едновременно с първите три редици. Веднага щом някое копие се забиеше в плът, войникът, който го държеше, изваждаше своя кситос — къс меч, предназначен по-скоро да мушка, отколкото да сече.
Пилоската редица се разкъса и тогава започна клането. Вампир бе успял да намушка двама противници с копието си, преди то да се заклещи. Труповете им още се гърчеха на земята. Той измъкна меча си и се хвърли напред, освобождавайки мястото си за спартанеца зад него. Обърнат в бягство, противникът ставаше все по-лесна плячка. Вампир повали още неколцина, като ги удряше от съвсем близо. Четвъртия удари с такава сила, че успя да му отсече главата, макар да действаше с меча за мушкане. Едва сега спря, втренчил поглед в кървавия фонтан, който бликаше от шията на обезглавения противник. Земята под краката му бе покрита със смачкани тела, кървави локви и кал. Спартанците продължаваха да настъпват неумолимо. Тук-там се чуваха викове за милост и пощада. Без да им обръща внимание, Вампир продължи да коси враговете — както въоръжените, така и тези, които бяха вдигнали празни ръце към небето. Едва сега на бойното поле се появи и пиргоската армия. Вампир не спираше своя кървав ход към отворените градски порти. За миг зърна вражеския командир, с окървавено от раната на челото му лице, който крещеше на войниците си да се подредят пред вратите на града, съзнавайки, че вътре нямат никакви шансове да устоят на атаката.