Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Но с това неприятностите на стражарите не свършваха. Нито достойнството, нито спокойствието на един копой остават непокътнати, ако пред него или зад гърба му дечица правят маймунджилъци на всяко негово движение или търчат напред-назад, крещят мръсотии, хилят се и показват пръсти по начин, който всеки разбира. Поне за наемниците бе обидно.
Някакъв от тях халосал с опакото на ръката си малко момченце и му избил няколко зъба. Резултатът — двама стражари мъртви, един лунатик също.
После копоите престанаха да забелязват децата.
Не беше нужно ние да се намесваме, просто подтикнахме събитията. Не бихте си помислили, че мила възрастна дама като моята най-старша съпруга би окуражавала хлапетата към лошо поведение. Но тя го вършеше.
И други неща разстройват мъжете, ако са далеч от дома — едно от тях подклаждахме ние. Тези „Драгуни на мира“ бяха пратени на Скалата без съответното отделение за разтуха.
Сред нашите жени имаше страхотни красавици, някои започнаха да се навъртат по станциите, облечени по-леко от обичайното, ала с повечко парфюми по себе си: аромати със солидна мощ и далекобойност. Нито заговаряха жълтодрешковците, нито ги поглеждаха, просто минаваха пред очите им, кършейки тела, както само лунните мадами умеят да го правят. (Жена на Земята не може да ходи така, надолу я дърпа шест пъти по-голяма тежест.)
Естествено това привличаше и мъжка публика — от зрели типове до момчетии, още нестигнали до пубертета. Следваха щастливи свиркания и приветствия за чаровницата, гаден смях за жълтурковеца. Първите момичета бяха от сексмашинките, но толкова скоро се появиха доброволки, че Проф настоя да не харчим повече пари. Прав беше. Дори свенливата като котенце Людмила желаеше да опита и не го направи само защото Мами й забрани. Обаче Леноре, с десет години по-възрастна и най-хубавата в семейството, също реши да се пробва, а мами не я сгълча. Върна се розова от вълнение и доволна от себе си, гореше от мерак пак да измъчва врага. Сама поиска, по онова време тя не подозираше, че се мъти революция.
Тогава рядко се виждахме с Проф, но никога на многолюдни места. Поддържахме връзка по телефона. Отначало възникна мъчнотия, нашата ферма разполагаше с едничък телефон за двайсет и пет човека — повечето младоци, които биха го яхнали с часове, ако не бъдат изгонени. Да, Мами бе строга. Хлапетата имаха разрешение за по един външен разговор на ден, най-много за деветдесет секунди, като за всяко нарушение наказанията растяха. И все пак меката й душа допускаше изключения. Разбира се, допълнителните разговори биваха придружавани от съответната лекция на Мами:
— Когато дойдох на Луната, нямахме частни телефони. Вие, децата, не знаете колко сте разглезени…
Бяхме сред последните от преуспяващите, които си сложихме телефон. Все още бе новост в дома, когато ме приеха. А преуспявахме, защото никога не купувахме нищо, което можехме да си произведем във фермата. Мами не харесваше телефона, понеже таксите за Кооперативната комуникационна компания — Луна Сити, се преливаха най-вече при Управата. Жена ми въобще не пожела да разбере защо аз („Мили Мануел, нали знаеш всичко за тези неща?“) не смогвам да крада телефонни услуги толкова лесно, колкото отмъквахме електроенергия. Не я интересуваше, че това е просто апарат, който трябва да бъде свързан със системата.
Ех, след време започнах да крада. Проблемът с нелегалния телефон е как да приемате обажданията отвън. Щом името ви не е в указателя, дори да кажете на някого да ви звънне, самата система ви няма в списъците си и й липсва сигнал, за да ви свърже с друг номер.
Когато Майк се присъедини към конспирацията, туй вече не беше проблем. В склада имах повечето необходими неща. Купих още някои, махнах други. Направих дупчица от работилницата до телефонния шкаф и втора към стаята на другарката. Срещнах недокосната скала, дебела към един метър, но лазерна сонда, смалена до размерите на молив, я проби доста бързо. Откачих регистрирания телефон, монтирах допълнителната връзка към линията в неговата кутия и я замаскирах. При Уайо останаха скрити сдвоени микрофони и високоговорител. Същото сторих и в работилницата, заедно със схема, вдигаща честотата над слуховия диапазон (за да не се чува нищо по абонатната линия Дейвис), и още една за снижаване обратно до намален звук.